На Гергьовден в българския манастир “Св. Георги Зограф”
Публикувано на 13 May 2014 09:03
Всяко посещение в православната монашеска територия Света Гора (Атон) носи усещане за спокойствие, душевен мир и Божия благодат. А когато си там на 6 май, големия храмов празник на българския манастир “Св. Георги Зограф”, вълненията и преживяванията са още по-впечатляващи и запомнящи се.
И тази година монасите от Светата обител (в момента те наброяват 35 души и още 6 послушници) трескаво се подготвяха за цялата организация по отбелязването на храмовия празник. А това включваше посрещането на официалните гости, приемането и настаняването на повече от 600 поклонници (по-голямата част от тях българи, но и многобройна група руснаци, дори и казаци във военни униформи, както и доста сърби и гърци), тяхното хранене в манастирската столова, нощното бдение и литийното шествие с чудотворната Аравийска икона на Св. Георги.
Тази икона се споменава за първи път в бележка, оставена от монаха Пимен Зографски през 1618 г. , след преписването на една богослужебна книга. Върху сребърен обков стои надпис на църковно-славянски език, който в превод на новобългарски гласи: “Тази чудотворна икона на светия славен великомъченик, победоносец и чудотворец Георги по неведомо Божие повеление доплува през морето от Арабия до Света гора Атонска и отначало засия като слънчев лъч в пристанището на Ватопедския манастир. Щом видяха това, монасите от останалите атонски манастири също се стекоха към това чудо, като всеки от тях желаеше да прибере иконата в собствения си манастир, но по волята на Бога и на страстотърпеца (мъченика) Георги тя пак по чудодеен начин се премести оттам и се засели в Зографската обител, където и до днес тази икона дарява непрестанни чудеса на усърдните богомолци, които с вяра идват на поклонение в тази обител. В чест и памет на светия славен великомъченик Георги този обков бе направен със старанието на преподобните отци от Зографския манастир Викентий и Анатолий и с даренията на христолюбиви раби Божии, одески славянобългарски търговци родом от разни епархии на Македония, чиито имена са записани в съборната книга (манастирския поменик) за вечно възпоминание сред достоблажените ктитори на тази света обител.”
Като допълнение към тази преписка може да се добави това, че чудодейното появяване на Аравиийската икона на Св. Вмчк Георги Победоносец става през XII век, когато в района на арабския град Аравия започват гонения срещу християните. За да предпази иконата на светеца от поругаване, един благочестив християнин я взема от храма и я пуска в морето. Иконата плавала сама и достигнала до брега на Атон в близост до манастира Ватопед. Монасите решили да оставят всичко в Божиите ръце, за да разберат в кой манастир да поставят иконата. За целта я вързали на гърба на едно неоседлано муле и го пуснали само да върви без водач. Мулето тръгнало от Ватопед и се спряло чак на един хълм пред Зограф. Това било знак, че Св. Георги иска иконата да бъде в българския манастир. Монасите я отнесли в Светата обител, но тя сама изчезнали и я открили отново на хълма над манастира. Това се случило няколко пъти и тогава чрез съновидение един от монасите разбрал, че трябва да извършват лития с пренасянето на иконата от манастира до хълма, където по-късно построили малка църква. Дали и обет за това пред Бога и пред Св. Георги. Така два пъти в годината има литийно шествие с Аравийската икона и едното от тях е на 6 май, а другото на 16 ноември. Тази година обаче пренасянето на чудотворната икона стана на 7 май заради обилния дъжд, който се изсипа предния ден.
За църковните служби на големия празник по специална покана пристигнаха Ловчанският митрополит Гавриил и двама руски митрополити. Българският владика съслужи нощното бдение, което започна в 20.00 ч. на 5 май и продължи до 08.00 ч. на следващия ден, заедно с единия от руските митрополити, а с другия участва в литията и ктиторската вечерня. Сред гостите беше и група политици начело с премиера Пламен Орешарски, на когото беше оказана честтa да прочете молитвата “Отче наш”. Министрът на културата Петър Стоянович и депутати от няколко партии (Павел Шопов от Атака, Йордан Цонев, Камен Костадинов от ДПС и др.) допълваха политическото присъствие на религиозното събитие. Дъждът обаче не позволи на тези гости да се включат в литийното шествие, защото те напуснаха манастира още на 6 май.
Около 9.00 ч. на 7 май започна очакваната от всички и отложена с един ден лития. Аравийската икона на Св. Георги бе изнесена от монасите и под съпровода на празничен камбанен звън, тържествени песнопения, удари по дървени клепала, с носенето на множество други икони и хоругви, стотици хора се отправиха към малката църква на хълма. През целия път се сменяха мъже като носачи на иконата, за да могат всички да се докоснат до нея и да получат благодат. Твърди се, че сам Св. Георги е засвидетелствал своето благоразположение към всеки, който успее да участва в литията и да носи иконата. Вярва се, че Св. Георги лично ще помага и ще закриля такъв човек.
Посещението на Света Гора е изживяване, което трудно може да се опише само с думи. То може да се разбере напълно, ако видиш и усетиш всичко със собствената си душевност и сетива. Всеки открива нещо важно и вълнуващо за себе си, но никой не отрича, че бил веднъж в Атон, му се иска, отново да се върне там при всяка една възможност.
Георги Дишлянов
И тази година монасите от Светата обител (в момента те наброяват 35 души и още 6 послушници) трескаво се подготвяха за цялата организация по отбелязването на храмовия празник. А това включваше посрещането на официалните гости, приемането и настаняването на повече от 600 поклонници (по-голямата част от тях българи, но и многобройна група руснаци, дори и казаци във военни униформи, както и доста сърби и гърци), тяхното хранене в манастирската столова, нощното бдение и литийното шествие с чудотворната Аравийска икона на Св. Георги.
Тази икона се споменава за първи път в бележка, оставена от монаха Пимен Зографски през 1618 г. , след преписването на една богослужебна книга. Върху сребърен обков стои надпис на църковно-славянски език, който в превод на новобългарски гласи: “Тази чудотворна икона на светия славен великомъченик, победоносец и чудотворец Георги по неведомо Божие повеление доплува през морето от Арабия до Света гора Атонска и отначало засия като слънчев лъч в пристанището на Ватопедския манастир. Щом видяха това, монасите от останалите атонски манастири също се стекоха към това чудо, като всеки от тях желаеше да прибере иконата в собствения си манастир, но по волята на Бога и на страстотърпеца (мъченика) Георги тя пак по чудодеен начин се премести оттам и се засели в Зографската обител, където и до днес тази икона дарява непрестанни чудеса на усърдните богомолци, които с вяра идват на поклонение в тази обител. В чест и памет на светия славен великомъченик Георги този обков бе направен със старанието на преподобните отци от Зографския манастир Викентий и Анатолий и с даренията на христолюбиви раби Божии, одески славянобългарски търговци родом от разни епархии на Македония, чиито имена са записани в съборната книга (манастирския поменик) за вечно възпоминание сред достоблажените ктитори на тази света обител.”
Като допълнение към тази преписка може да се добави това, че чудодейното появяване на Аравиийската икона на Св. Вмчк Георги Победоносец става през XII век, когато в района на арабския град Аравия започват гонения срещу християните. За да предпази иконата на светеца от поругаване, един благочестив християнин я взема от храма и я пуска в морето. Иконата плавала сама и достигнала до брега на Атон в близост до манастира Ватопед. Монасите решили да оставят всичко в Божиите ръце, за да разберат в кой манастир да поставят иконата. За целта я вързали на гърба на едно неоседлано муле и го пуснали само да върви без водач. Мулето тръгнало от Ватопед и се спряло чак на един хълм пред Зограф. Това било знак, че Св. Георги иска иконата да бъде в българския манастир. Монасите я отнесли в Светата обител, но тя сама изчезнали и я открили отново на хълма над манастира. Това се случило няколко пъти и тогава чрез съновидение един от монасите разбрал, че трябва да извършват лития с пренасянето на иконата от манастира до хълма, където по-късно построили малка църква. Дали и обет за това пред Бога и пред Св. Георги. Така два пъти в годината има литийно шествие с Аравийската икона и едното от тях е на 6 май, а другото на 16 ноември. Тази година обаче пренасянето на чудотворната икона стана на 7 май заради обилния дъжд, който се изсипа предния ден.
За църковните служби на големия празник по специална покана пристигнаха Ловчанският митрополит Гавриил и двама руски митрополити. Българският владика съслужи нощното бдение, което започна в 20.00 ч. на 5 май и продължи до 08.00 ч. на следващия ден, заедно с единия от руските митрополити, а с другия участва в литията и ктиторската вечерня. Сред гостите беше и група политици начело с премиера Пламен Орешарски, на когото беше оказана честтa да прочете молитвата “Отче наш”. Министрът на културата Петър Стоянович и депутати от няколко партии (Павел Шопов от Атака, Йордан Цонев, Камен Костадинов от ДПС и др.) допълваха политическото присъствие на религиозното събитие. Дъждът обаче не позволи на тези гости да се включат в литийното шествие, защото те напуснаха манастира още на 6 май.
Около 9.00 ч. на 7 май започна очакваната от всички и отложена с един ден лития. Аравийската икона на Св. Георги бе изнесена от монасите и под съпровода на празничен камбанен звън, тържествени песнопения, удари по дървени клепала, с носенето на множество други икони и хоругви, стотици хора се отправиха към малката църква на хълма. През целия път се сменяха мъже като носачи на иконата, за да могат всички да се докоснат до нея и да получат благодат. Твърди се, че сам Св. Георги е засвидетелствал своето благоразположение към всеки, който успее да участва в литията и да носи иконата. Вярва се, че Св. Георги лично ще помага и ще закриля такъв човек.
Посещението на Света Гора е изживяване, което трудно може да се опише само с думи. То може да се разбере напълно, ако видиш и усетиш всичко със собствената си душевност и сетива. Всеки открива нещо важно и вълнуващо за себе си, но никой не отрича, че бил веднъж в Атон, му се иска, отново да се върне там при всяка една възможност.
Георги Дишлянов
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023