

Част от историята на ТД „Юндола“ и строежа на някои хижи в спомените на Манол Чолев
Публикувано на 26 Aug 2025 09:21
Бих искатл тук, на страниците на нашия велинградски вестник, да споделя нещо от историята на туризма в района, за създаването на някои от хижите наоколо. Разговаряйки с туристи и любители на природата в града, забелязвам как много хора не знаят историята на създаването на хижите и въобще историята на туризма и на Туристическо дружество „Юндола“ през последните 60 години.
За да бъде разказът автентичен и по-интересен, ще цитирам редове от книгата „Бит и природосъобразен начин на живот“ на Манол Чолев, който е мой дядо и председател на Туристическо дружество „Юндола“ от 1959 до 1986 година. Благодарение на него и групата туристи и любители на планината край него, бяха построени всичките хижи в района: спалня „Юндола“, хижа „Кладова“, туристически дом „Кисловодск“, много заслони, много километри маркирани пътеки.
След провеждането на Първия туристически събор в България през юни 1958 година (може би е имало и други преди това, но после е имало голяма пауза), туризмът се развива с бързи темпове и потоци туристи идват към Велинград. Дружеството не разполага с нито едно легло. Ползването на частен леглови фонд е свързано с доста трудности.
Манол Чолев, вече председател на ТД „Юндола“ по онова време, пише: „Убедихме се, че само собствен строеж на спалня ще реши въпроса. Но как, като нямаме нито пари, нито строителни материали. Тези въпроси не ми даваха мира и започнах да мисля поне да се запасим с материали за строеж. Тази мисъл ме отведе при директора на „Баташки водносилов път“ инж. Бояджиев. Строителството на водносиловия път беше завършило, а имаше сгради, които вече не се ползват! Аз, като бивш началник на Търговския отдел на РГКС (Районен градски кооперативен съюз), познавах тези сгради в нашия район. Голяма сграда имаха на Петрово дере.
Срещнах се с инж. Бояджиев и разговарях с него... Директорът откликна веднага, даде писмо до пазача на сградата, че се дава на ТД „Юндола“ за материали.
Веднага създадохме организация по развалянето на сградата и превозване на материала. Главен отговорник от ръководството на дружеството беше Ангел Петричев. Към него се присъединиха и временният секретар Стоян Петров, баща му Динко Петров и туристът Николай Стоянов.
ДАП-ът ни осигури безплатен превоз и работата започна усилено... За склад определихме поляната пред хижа „Юндола“ (старата постройка под сегашната туристическа спалня „Юндола“ - бел. авт.).
Точно по това време председателят на Градския народен съвет Георги Шуманов ни предаде и строителни материали на ученическото летовище в местността Масталийца. А то беше изградено само с дървен материал.
За кратко време край хижата ни на Юндола изникна огромен склад с всички асортименти строителни материали: греди, дъски, керемиди. Дружеството вече беше готово за строеж откъм материали. Трябваха ни само пари. Поканих заместник-председателя на Централния съвет на Българския туристически съюз Георги Божков да види подготовката ни. Дойде, отведох го на Юндола при хижата. Той бе изненадан от направеното и каза: „Извършили сте огромна работа! Вие заслужавате внимание и помощ. Засега можем да ви отпуснем 6000 лева и архитекта Георги Бибин, който да ръководи строежа на спалнята“.
На терена на предадената ни Грозденова вила имаше сградичка с 3 стаи. В новопостроените три огромни помещения настанихме 100 двуетажни легла. В трите стаички още по 4 легла и вече разполагахме със 112 легла. Проблем по настаняването на туристически групи - ученически, младежи, профсъюзни и други - вече нямахме. Ако се явяваха по-многобройни групи, бяхме ангажирали легла в съседни частни жилища. Така решихме големия проблем за настаняването на туристическите групи в града.
Независимо от голямата ми заетост, аз продължавах сутрешния си туризъм: бягане до Стария чарк и къпане в река Еленка. Явиха ми се и последователи. Тръгвах по разсъмване.
След построяването на спалнята у мен пламнаха още строителни идеи. На първо място хижа на Кладовските поляни. Тази местност беше възлова. При един маршрут от Юндола, Кладова, Алабак, Милеви скали групите трябваше да пренощуват на Кладова, за да отдъхнат за Алабак и Милеви скали.
При направените от мен проучвания констатирах, че голямата Кладовска поляна е дадена на предприятието „Комунални услуги“ за ливада. Срещнах се с директора на предприятието Васил Содев, рядък човек, общественик с много задълбочен обществен поглед. Запознах го с идеята на дружеството да се изгради хижа на Кладова. Бай Васил откликна веднага, поздрави ни за идеята и каза: „Прекрасно, прекрасно! Дайте ми план и аз ще построя хижата със средства и материали на предприятието“. Дадохме му план, зае се и до края на годината на слънчевата поляна израсна една хубавица - красивата хижа „Кладова“.
Сега бяха необходими пари за обзавеждане. Поканихме пак председателя на ЦС на БТС Георги Божков и секретаря Борислав Лазаров да видят новопостроената хижа. Те останаха във възторг, щом зърнаха тази нова красота, която не отнема, а допринася за красотата на този прелестен природен кът. Вече станаха излишни молбите и увещанията към ЦС на БТС за пари за обзавеждане. Трогнат, Георги Божков каза: „С вас шега не бива! Ние ще дадем пари за обзавеждане на хижата“.
Ето това беше втората придобивка на новото туристическо ръководство на ТД „Юндола“.“
В заключение бих искал да кажа: нека знаем тези исторически моменти и да помним колко доброволен труд и енергия са дали нашите предци за развитието на туризма във Велинград и това повече хора да прекарват повече време в природата. Да си пожелаем обичта към природата и това наследство да преминат и в тези, които идват след нас.
Анастас Абаджиев