

IN MEMORIAM: Отиде си доайенът на велинградския Литературен клуб
Публикувано на 06 Aug 2013 09:31
На достолепната възраст от 89 години почина един от основателите и доайен на велинградския Литературен клуб “Н. Вапцаров” Петър Полежански.
В спомените си под заглавие “Моето житие-битие” той пише: “Роден съм в едно от трите села на Велинград - Чепино (в миналото известно като Баня) в семейството на бежанци от турското робство в Разложко след въстанието от 1903 г. Годината на моето раждане 1923 също е размирна.” Семейството се установява в Чепино, а когато идва време за училище: “Аз и моите връстници бяхме родени под щастлива звезда. Ние постъпихме в първия ни клас (тогава се казваше отделение) в 1930 г. в новопостроеното училище “Неофит Рилски”. Кацнало на висок бряг, то приличаше на замък. Под него беше жп-линията със скоро построената гара, а отсреща величественият Клептуз с красивата борова гора и с белите карстови извори, единствени в България”. Образованието му продължава в гимназия “Васил Левски”, където пее в училищния хор заедно с Николай Гяуров. Учи в Института за начални учители във Велико Търново, за прогимназиални учители в Пловдив и в университета в София. На първо място сред интересите му е литературата: “Създадох си богата домашна библиотека с над 1000 тома. В нея имам ценни книги както от българската литература, така и от балканската, европейската и американската култура. Заедно с това се изявих и като журналист. Във вестници и списания печатах дописки, репортажи, статии, фейлетони, поетични и белетристични творби. Издадох три книги, подготвени са за печат още две. Доволен съм от съдбата си”, пише Петър Полежански в издадената през 2007 г. “Съновидения край изворите на Клептуз”.
Литературното творчество на Петър Полежански му отрежда място сред изявените местни краеведи с книгата “Чепинско - благословена българска земя”, сред белетристите - с много разкази, сред поетите - с патриотични стихове, сред журналистите - с очерци и статии по актуални теми.
С мъдростта на дълго живял човек Петър Полежански пише:
От върха на дните многобройни
бих казал и аз две-три думи умни:
“Пазете човешкото си достойнство,
пазете се от страстите безумни!”
Поклон пред паметта му!
Темпо
В спомените си под заглавие “Моето житие-битие” той пише: “Роден съм в едно от трите села на Велинград - Чепино (в миналото известно като Баня) в семейството на бежанци от турското робство в Разложко след въстанието от 1903 г. Годината на моето раждане 1923 също е размирна.” Семейството се установява в Чепино, а когато идва време за училище: “Аз и моите връстници бяхме родени под щастлива звезда. Ние постъпихме в първия ни клас (тогава се казваше отделение) в 1930 г. в новопостроеното училище “Неофит Рилски”. Кацнало на висок бряг, то приличаше на замък. Под него беше жп-линията със скоро построената гара, а отсреща величественият Клептуз с красивата борова гора и с белите карстови извори, единствени в България”. Образованието му продължава в гимназия “Васил Левски”, където пее в училищния хор заедно с Николай Гяуров. Учи в Института за начални учители във Велико Търново, за прогимназиални учители в Пловдив и в университета в София. На първо място сред интересите му е литературата: “Създадох си богата домашна библиотека с над 1000 тома. В нея имам ценни книги както от българската литература, така и от балканската, европейската и американската култура. Заедно с това се изявих и като журналист. Във вестници и списания печатах дописки, репортажи, статии, фейлетони, поетични и белетристични творби. Издадох три книги, подготвени са за печат още две. Доволен съм от съдбата си”, пише Петър Полежански в издадената през 2007 г. “Съновидения край изворите на Клептуз”.
Литературното творчество на Петър Полежански му отрежда място сред изявените местни краеведи с книгата “Чепинско - благословена българска земя”, сред белетристите - с много разкази, сред поетите - с патриотични стихове, сред журналистите - с очерци и статии по актуални теми.
С мъдростта на дълго живял човек Петър Полежански пише:
От върха на дните многобройни
бих казал и аз две-три думи умни:
“Пазете човешкото си достойнство,
пазете се от страстите безумни!”
Поклон пред паметта му!
Темпо
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023