През далечната 1942 г. общинският служител по озеленяването в Лъджене Яко Делибалтов решава за засади липи в центъра на селото. Тъй като няма общински разсадник, заедно с още трима общински служители изважда липови фиданки от местността Бакърджийския хан. Горски служител налага глоба от 200 лева, която общината отказва да плати и Яко Делибалтов покрива сумата със собствени средства. Но липовите фиданки са засадени и запазени, а няколко години по-късно неговият син Стоян Делибалтов поема щафетата и продължава засаждането на липи по улицата от Стария съвет до Вельова баня. Постепенно липите стават любима и неотменна част от градския пейзаж на Велинград...
С днешна дата историята е различна. Няма нужда от много думи - нека оставим снимките да говорят. Тази седмица читатели на “Темпо” реагираха гневно на огромния брой цигански набези над липите в трите квартала. От Чепино ни се обадиха, че се извършва краен вандализъм - не просто се кършат клони, а е отсечена липа, за да бъде по-лесно обрана. От Каменица казаха, че са подавали сигнали до полицията, но циганските групи са далеч по-бързи от полицейските и са избягали ненаказани с чувалите липов цвят, оставяйки след себе си съсипани дървета. В Лъджене заснехме цяла бригада: двама на върха на дървото, които веднага хвърлиха чувалите, когато видяха, че снимаме, а четирима долу скоростно събраха липата, натовариха на каруца и “дим да ги няма”. Получихме снимки и по електронната поща - благодарим на всички читатели, които показват, че не са безразлични към това зелено и уханно богатство на Велинград.
Не видяхме обаче реакция на загриженост от страна на общината и полицията. Ясно е, че не може до всяко дърво да се сложи пазач. Но ако в рамките на 2-3 седмици на определени улици и паркове, в които има липи, поне се демонстрира контрол, сигурно вандализмът няма да е в такива мащаби. Как може абсолютно необезпокояван някой да отсече клони, а после да се разположи на пейки в парка като на седянка, да кърши и да хвърля и всичко това да е абсолютно безнаказано? Къде е местната власт?
В момента изкупната цена на килограм липов цвят е 2 лева и “берачите” бързат, защото сега липата е най-тежка. Ако полезната билка се събира така, че да не се вреди на дърветата и да има цвят и догодина - нищо лошо. Но практиката е точно на другия полюс - бере се на принципа “след нас и потоп”. Точно така преди години бяха унищожени цели находища на горски билки, а тази година явно е ред на липите.
В интервю за “Темпо” през ранното лято на 1994 г. Стоян Делибалтов, който впоследствие стана почетен гражданин на Велинград като признание за създаденото и опазено от него зелено богатство, каза: “В предишните години нямаше такива нарушения към природата. Като че ли хората бяха по-човечни”.
Ще допълним: няма нарушения там, където има контрол и обществена нетърпимост.
Темпо