12 истории от 2012 година
Публикувано на 03 Jan 2013 19:05
ЯНУАРИ
История за гражданска енергия
2012 г. започна с ехото от решението, което Общинският съвет взе в последните дни на 2011 г. - да бъде съборена недовършената сграда на Културния дом в центъра на Велинград. Това, което съветниците гласуваха набързо и с лека ръка, събуди гражданската енергия на противниците на събарянето. В обществото, включително и на страниците на “Темпо”, дискусията стигна високи градуси - с много “за” и “против”, с много широк кръг участници. Група велинградчани се обединиха в Инициативен комитет за спасяване на Културния дом и се опитаха, за съжаление без успех, да поставят темата отново в местния парламент. Година по-късно историята е без финал. Културният дом се извисява в центъра на курорта, но това не е победа на Инициативния комитет за неговото спасяване, защото решението за събарянето не е отменено, а просто засега не е изпълнено.
ФЕВРУАРИ
История за добрина
През февруари 2012 г. се случи трагедията с наводненото село Бисер. Ние сме преживели подобни бедствия - и земетресение, и наводнение. Така че съпричастността с Бисер беше искрена и истинска. За бедстващите в зимния студ хора в Бисер и околните селища заминаха тонове картофи: 20 тона от Велинград и Ракитово, дарени от Атанас Бирников и Асен Иванов чрез местния Ротари клуб, няколко тона от дарители и фирми в Сърница.Община Ракитово обяви дарителска акция, Специализираната болница за рехабилитация във Велинград отвори врати за нуждаещи се от пострадалите райони.
МАРТ
История за криза
Кризата с липсата на дървесина спря работата на огромна част от местните дървообработващи фирми. За да потуши напрежението и да избегне протестите, министърът на земеделието Мирослав Найденов няколко пъти дойде лично до Велинград и Ракитово за поредица от официални и неофициални срещи с представители на бранша. Част от техните предложения за промени в наредбите бяха чути, друга част - категорично отвърлени. Браншът бе и остава разединен от постоянни скандали около търговете за дървесина - честни според спечелилите, нагласени за свои фирми според загубилите.
АПРИЛ
История за българско
През април за първи път на центъра във Велинград се изви огромно българско хоро. “Да му тропнем в Родопа планина” - така организаторите Иван Пещерски, Васил Ангелов, Дружба “Родина” и Дружеството за защита на Родопите поканиха тук любителите на хората. Няколко месеца по-късно, през юли, стълпотворението от хороводци беше още по-голямо. “Хоро при извора”, организирано от Росица Стоицева от местния клуб “Росица”, събра във Велинград стотици участници, които в продължение на часове показаха огромното богатство на нашите хора. И двете събития събраха много публика и много приятели - така се пазят българските ритми, стъпки и традиции.
МАЙ
История за училище
СОУ “Васил Левски” отбеляза 90 години от създаването на първото средно училище в Чепинско. Юбилеят събуди и преплете спомените на десетки поколения велинградчани, свързани с различни години от историята на школото. Празникът бе двоен, защото СОУ “В. Левски” чества и 20 години от първата “английска” паралелка, която сложи началото на сериозното езиково образование във Велинград. Така месецът на абитуриентите стана още по-празничен.
ЮНИ
История за неплатени заплати
През юни търпението на 117 жени от Сърница свърши и те заведоха съдебни дела срещу белгийския си работодател. Преди това шивачките месеци наред очакваха да си получат изработените заплати, пращаха сигнали в Инспекцията по труда, водиха синдикални и всякакви преговори, наслушаха се на обещания в бъдеще време. През есента делата тръгнаха в Районния съд във Велинград, на първа инстанция работничките печелят, но им предстоят още дълги съдебни обжалвания, докато и ако си получат парите. Това е само една от многото истории за неплатени заплати през поредната, но не и последна година на кризата.
ЮЛИ
История за баня
“Честита баня” си казаха в Чепино, след като подир 2 години чакане общината отвори Радонова баня. Че за хората това е важна придобивка се видя по песните и танците на откриването - изви се хоро като на голям празник. Месеци по-рано, през февруари, общината пусна в експлоатация и Кална баня. Така сагата с прекратените концесии на две от общинските бани във Велинград стигна до финала, който искаха гражданите - минералните бани да работят, както това е било от десетилетия в СПА столицата на Баълканите.
АВГУСТ
История за студена вода
В разгара на лятото велинградчани пиха по една студена вода с новината, че общината окончателно е загубила възможността да кандидатства за европейски пари с проект за водния цикъл. Загубата се изчислява на повече от 40 милиона лева за изграждане на пречиствателна станция да отпадни води и подмяна на ВиК мрежата във Велинград. И докато в съседната община Ракитово бе даден старт по проект за водния цикъл, във Велинград изпуснахме златен шанс за еврофинансиране и то в сектор, който е жизненоважен за развитието ни като туристически център.
СЕПТЕМВРИ
История за религия и политика
В средата на септември в Пазарджик започна делото срещу 13 човека, обвинени в разпространение на антидемократична идеология, което постави на сериозно изпитание верския мир в региона. Кадрите от Пазарджик - от съдебната зала и извън нея, поставиха и множество въпроси, най-важният от които е има ли радикален ислям в България. Чуха се различни отговори, ще изчакаме и отговорът на съда. Дни по-късно във Велинград започна гражданска подписка срещу изграждането на минаре на молитвения дом на Пазара, последва митинг. Това е история не само за религията, а и за опасната смес от религия и политика.
ОКТОМВРИ
История за памет
През октомври се върнахме 100 години назад - към Балканската война. Въпреки кризата или напук на нея юбилеят бе отбелязан не формално, като поредната дата в календара. Оказа се, че каузата да напомним за победната за България Балканска война обедини много и различни хора. Само един детайл - дребен, но показателен: няколко човека от Ракитово пропътуваха километри, за да съберат пръст от бойните полета и да я положат в гилзи в основата на новоизградения паметник на героя от войната ген. Стилиян Ковачев. Така се пази и продължава народната памет.
НОЕМВРИ
История за младост и успех
Такава е историята на дванадесетокласниците от СОУ “Св.св. Кирил и Методий” във Велинград Димитър Топалов и Димо Петков. Те са автори на проект за училищен мениджър за тестове, с който през март спечелиха 100 от 100 възможни точки в олимпиадата по информационни технологии. През ноември същият проект им донесе първо място в националния турнир по информационни технологии “Джон Атанасов”. Своя история за младост и успех написаха и учениците от ПГИТ “Алеко Константинов” Васка Ангелова, Нели Мукова, Алиш Мехмед и Георги Ганев, които спечелиха първо място в националния фестивал “Наука на сцената” и догодина ще представят България на международния фестивал в Германия.
ДЕКЕМВРИ
История за път
Повече от половин година основната пътна артерия от и към Велинград - дефилето за Варвара, остана затворено за ремонт. Местният бизнес, туризмът и хората стоически понесоха негативните последствия, водени от надеждата, че през 2013 г. ще имаме наистина съвременен и хубав път. Още през лятото бе отворен ремонтираният участък към Юндола, а дни преди Коледа най-после тръгна движението и по пътя към Варвара.
И след като поредният край на света не се състоя, предстои 2013 година да напише своите истории. В центъра ще са парламентарните избори, които винаги разделят хората. В противовес на това нека си пожелаем през 2013 г. във Велинград да се събуди общата позитивна енергия, с която да продължим напред.
Темпо
История за гражданска енергия
2012 г. започна с ехото от решението, което Общинският съвет взе в последните дни на 2011 г. - да бъде съборена недовършената сграда на Културния дом в центъра на Велинград. Това, което съветниците гласуваха набързо и с лека ръка, събуди гражданската енергия на противниците на събарянето. В обществото, включително и на страниците на “Темпо”, дискусията стигна високи градуси - с много “за” и “против”, с много широк кръг участници. Група велинградчани се обединиха в Инициативен комитет за спасяване на Културния дом и се опитаха, за съжаление без успех, да поставят темата отново в местния парламент. Година по-късно историята е без финал. Културният дом се извисява в центъра на курорта, но това не е победа на Инициативния комитет за неговото спасяване, защото решението за събарянето не е отменено, а просто засега не е изпълнено.
ФЕВРУАРИ
История за добрина
През февруари 2012 г. се случи трагедията с наводненото село Бисер. Ние сме преживели подобни бедствия - и земетресение, и наводнение. Така че съпричастността с Бисер беше искрена и истинска. За бедстващите в зимния студ хора в Бисер и околните селища заминаха тонове картофи: 20 тона от Велинград и Ракитово, дарени от Атанас Бирников и Асен Иванов чрез местния Ротари клуб, няколко тона от дарители и фирми в Сърница.Община Ракитово обяви дарителска акция, Специализираната болница за рехабилитация във Велинград отвори врати за нуждаещи се от пострадалите райони.
МАРТ
История за криза
Кризата с липсата на дървесина спря работата на огромна част от местните дървообработващи фирми. За да потуши напрежението и да избегне протестите, министърът на земеделието Мирослав Найденов няколко пъти дойде лично до Велинград и Ракитово за поредица от официални и неофициални срещи с представители на бранша. Част от техните предложения за промени в наредбите бяха чути, друга част - категорично отвърлени. Браншът бе и остава разединен от постоянни скандали около търговете за дървесина - честни според спечелилите, нагласени за свои фирми според загубилите.
АПРИЛ
История за българско
През април за първи път на центъра във Велинград се изви огромно българско хоро. “Да му тропнем в Родопа планина” - така организаторите Иван Пещерски, Васил Ангелов, Дружба “Родина” и Дружеството за защита на Родопите поканиха тук любителите на хората. Няколко месеца по-късно, през юли, стълпотворението от хороводци беше още по-голямо. “Хоро при извора”, организирано от Росица Стоицева от местния клуб “Росица”, събра във Велинград стотици участници, които в продължение на часове показаха огромното богатство на нашите хора. И двете събития събраха много публика и много приятели - така се пазят българските ритми, стъпки и традиции.
МАЙ
История за училище
СОУ “Васил Левски” отбеляза 90 години от създаването на първото средно училище в Чепинско. Юбилеят събуди и преплете спомените на десетки поколения велинградчани, свързани с различни години от историята на школото. Празникът бе двоен, защото СОУ “В. Левски” чества и 20 години от първата “английска” паралелка, която сложи началото на сериозното езиково образование във Велинград. Така месецът на абитуриентите стана още по-празничен.
ЮНИ
История за неплатени заплати
През юни търпението на 117 жени от Сърница свърши и те заведоха съдебни дела срещу белгийския си работодател. Преди това шивачките месеци наред очакваха да си получат изработените заплати, пращаха сигнали в Инспекцията по труда, водиха синдикални и всякакви преговори, наслушаха се на обещания в бъдеще време. През есента делата тръгнаха в Районния съд във Велинград, на първа инстанция работничките печелят, но им предстоят още дълги съдебни обжалвания, докато и ако си получат парите. Това е само една от многото истории за неплатени заплати през поредната, но не и последна година на кризата.
ЮЛИ
История за баня
“Честита баня” си казаха в Чепино, след като подир 2 години чакане общината отвори Радонова баня. Че за хората това е важна придобивка се видя по песните и танците на откриването - изви се хоро като на голям празник. Месеци по-рано, през февруари, общината пусна в експлоатация и Кална баня. Така сагата с прекратените концесии на две от общинските бани във Велинград стигна до финала, който искаха гражданите - минералните бани да работят, както това е било от десетилетия в СПА столицата на Баълканите.
АВГУСТ
История за студена вода
В разгара на лятото велинградчани пиха по една студена вода с новината, че общината окончателно е загубила възможността да кандидатства за европейски пари с проект за водния цикъл. Загубата се изчислява на повече от 40 милиона лева за изграждане на пречиствателна станция да отпадни води и подмяна на ВиК мрежата във Велинград. И докато в съседната община Ракитово бе даден старт по проект за водния цикъл, във Велинград изпуснахме златен шанс за еврофинансиране и то в сектор, който е жизненоважен за развитието ни като туристически център.
СЕПТЕМВРИ
История за религия и политика
В средата на септември в Пазарджик започна делото срещу 13 човека, обвинени в разпространение на антидемократична идеология, което постави на сериозно изпитание верския мир в региона. Кадрите от Пазарджик - от съдебната зала и извън нея, поставиха и множество въпроси, най-важният от които е има ли радикален ислям в България. Чуха се различни отговори, ще изчакаме и отговорът на съда. Дни по-късно във Велинград започна гражданска подписка срещу изграждането на минаре на молитвения дом на Пазара, последва митинг. Това е история не само за религията, а и за опасната смес от религия и политика.
ОКТОМВРИ
История за памет
През октомври се върнахме 100 години назад - към Балканската война. Въпреки кризата или напук на нея юбилеят бе отбелязан не формално, като поредната дата в календара. Оказа се, че каузата да напомним за победната за България Балканска война обедини много и различни хора. Само един детайл - дребен, но показателен: няколко човека от Ракитово пропътуваха километри, за да съберат пръст от бойните полета и да я положат в гилзи в основата на новоизградения паметник на героя от войната ген. Стилиян Ковачев. Така се пази и продължава народната памет.
НОЕМВРИ
История за младост и успех
Такава е историята на дванадесетокласниците от СОУ “Св.св. Кирил и Методий” във Велинград Димитър Топалов и Димо Петков. Те са автори на проект за училищен мениджър за тестове, с който през март спечелиха 100 от 100 възможни точки в олимпиадата по информационни технологии. През ноември същият проект им донесе първо място в националния турнир по информационни технологии “Джон Атанасов”. Своя история за младост и успех написаха и учениците от ПГИТ “Алеко Константинов” Васка Ангелова, Нели Мукова, Алиш Мехмед и Георги Ганев, които спечелиха първо място в националния фестивал “Наука на сцената” и догодина ще представят България на международния фестивал в Германия.
ДЕКЕМВРИ
История за път
Повече от половин година основната пътна артерия от и към Велинград - дефилето за Варвара, остана затворено за ремонт. Местният бизнес, туризмът и хората стоически понесоха негативните последствия, водени от надеждата, че през 2013 г. ще имаме наистина съвременен и хубав път. Още през лятото бе отворен ремонтираният участък към Юндола, а дни преди Коледа най-после тръгна движението и по пътя към Варвара.
И след като поредният край на света не се състоя, предстои 2013 година да напише своите истории. В центъра ще са парламентарните избори, които винаги разделят хората. В противовес на това нека си пожелаем през 2013 г. във Велинград да се събуди общата позитивна енергия, с която да продължим напред.
Темпо
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023