

МОЯТА ЛЯТНА ПЪТЕКА: Очите все в планината, раницата готова за път
Публикувано на 04 Sep 2012 08:27
Едно от любимите кафенета в Ракитово е това “При Стойчо”. Да, ама Стойчо не винаги е там, защото ако питаш съпругата му Симка, времето му минава в “Ходене, ходене и пак ходене”. Та питам аз Стойчо какво е това ходене, а той с удоволствие ми разказва за двудневния поход в Пирин, който, както уточнява Стимка, е бил замислен като “семеен поход”, но в последствие в ролите на “съпругата” и “детето” са се превъплътили Весо и Ицо.
Но това не убива ентусиазма на Стойчо Зарев, защото за него преходите по планини и гори са любимата част от ежедневието. Той е един от най-активните членове на сдружение “Суткя”, а за да бъде максимално полезен, е изкарал и 9-месечен курс за планински водачи в София към асоциацията “Планини и хора”. Тази зима е “газил” около Седемте Рилски езера в 3.5 метра сняг, по снежната Витоша и е покорил връх Мальовица.
Това лято, в края на юли, заедно с Веселин Найденов и Христо Попчев се качват на мотрисата от Велинград, слизат в Добринище и с лифта стигат до хижа “Безбог”, за да изкачат четирите върха Малък и Голям Полежан, Джангала и Безбог и да извикат “Айларипи-и-и” сред красивата и все още девствена красота на Пирина. Това последвано от вълнуващото пренощуване в заслона “Тевното езеро”, където звездите са толкова близо, толкова големи, а тишината всемирна.
На следващата сутрин тримата изкачват още два върха - Малка Каменица и Каменица и през Момините езера по туристическа пътека стигат пак до хижа “Безбог”. На връщане, в адската жега, носят спомените за сланата, която сутринта е блестяла край заслона и величествените ледници в Пирин, неподвластни на жегата. Лятната пътека на Стойчо Зарев е малко дълга, но планинарството е неговият начин на живот. И очите му все в тая планина, а раницата му все готова за път към нови върхове.
Невена Павлова
Но това не убива ентусиазма на Стойчо Зарев, защото за него преходите по планини и гори са любимата част от ежедневието. Той е един от най-активните членове на сдружение “Суткя”, а за да бъде максимално полезен, е изкарал и 9-месечен курс за планински водачи в София към асоциацията “Планини и хора”. Тази зима е “газил” около Седемте Рилски езера в 3.5 метра сняг, по снежната Витоша и е покорил връх Мальовица.
Това лято, в края на юли, заедно с Веселин Найденов и Христо Попчев се качват на мотрисата от Велинград, слизат в Добринище и с лифта стигат до хижа “Безбог”, за да изкачат четирите върха Малък и Голям Полежан, Джангала и Безбог и да извикат “Айларипи-и-и” сред красивата и все още девствена красота на Пирина. Това последвано от вълнуващото пренощуване в заслона “Тевното езеро”, където звездите са толкова близо, толкова големи, а тишината всемирна.
На следващата сутрин тримата изкачват още два върха - Малка Каменица и Каменица и през Момините езера по туристическа пътека стигат пак до хижа “Безбог”. На връщане, в адската жега, носят спомените за сланата, която сутринта е блестяла край заслона и величествените ледници в Пирин, неподвластни на жегата. Лятната пътека на Стойчо Зарев е малко дълга, но планинарството е неговият начин на живот. И очите му все в тая планина, а раницата му все готова за път към нови върхове.
Невена Павлова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023