

IN MEMORIAM: Димитър Мечев обичаше хубавите неща в живота и остави хубави спомен
Публикувано на 10 Jul 2012 08:59
Този петък, 13 юли, се навършват 5 години от кончината на Димитър Мечев - отишъл си от нас, но присъстващ сред нас чрез своя духов оркестър. “Музиката на Мечев” е в спомените на всички нас, които имахме честта да бъдем с него в училище, с оркестъра, на софра.
Аз съм едно от шестте момичета, които през 70-те години на миналия век откривахме велинградските празници на културата с малки барабанчета - предшественички на мажоретките. Тогава Димитър Мечев преподаваше музика в ЕСПУ “Кирил и Методий” и ръководеше духовия оркестър.
Първото ни задгранично пътуване беше до Кишинев, столицата на Молдова, която тогава бе част от СССР. Освен концертите, които изнесохме, естествено и пазарувахме в един огромен, подобен на ЦУМ магазин. То не бяха ютии, тежащи колкото нас, гумени играчки, чаши за чай...
Даскала Мечев поискал да си купи самобръсначка. Посочил я на рафта и любезно казал:
- Я, сестро, дай ми оная тръндафела. Продавачката също така любезно смъкнала почти цялата стока, но така и не улучила исканата. Тогава Д. Мечев ме извика:
- Булянска, я ела тука да кажеш на тая матрьошка какво искам. Тя нали майка ти е нещо рускиня, знаеш ли как е самобръсначка на руски?
- Знам - отговорих - самобритва.
- А, так скажите, так скажите - заповтаря матрьошката и подаде самобръсначката с плексигласов капак на Мечев.
- Так, так, ама не си нещо в такт - засмя се той.
Опита се да я отвори неправилно, капакът се пропука и изкоментира:
- Е, хубава работа! А разправят, че всичко руско е здраво.
След години пак ще пътувам с оркестъра, по време на дългото турне през 1995 г., ще му припомня тази случка, а той ще си спомни, че самобръсначката е била синя, а продавачката - хубава.
Димитър Мечев обичаше хубавата музиката и хубавите неща в живота. И остави хубави спомени.
Невена Павлова
Аз съм едно от шестте момичета, които през 70-те години на миналия век откривахме велинградските празници на културата с малки барабанчета - предшественички на мажоретките. Тогава Димитър Мечев преподаваше музика в ЕСПУ “Кирил и Методий” и ръководеше духовия оркестър.
Първото ни задгранично пътуване беше до Кишинев, столицата на Молдова, която тогава бе част от СССР. Освен концертите, които изнесохме, естествено и пазарувахме в един огромен, подобен на ЦУМ магазин. То не бяха ютии, тежащи колкото нас, гумени играчки, чаши за чай...
Даскала Мечев поискал да си купи самобръсначка. Посочил я на рафта и любезно казал:
- Я, сестро, дай ми оная тръндафела. Продавачката също така любезно смъкнала почти цялата стока, но така и не улучила исканата. Тогава Д. Мечев ме извика:
- Булянска, я ела тука да кажеш на тая матрьошка какво искам. Тя нали майка ти е нещо рускиня, знаеш ли как е самобръсначка на руски?
- Знам - отговорих - самобритва.
- А, так скажите, так скажите - заповтаря матрьошката и подаде самобръсначката с плексигласов капак на Мечев.
- Так, так, ама не си нещо в такт - засмя се той.
Опита се да я отвори неправилно, капакът се пропука и изкоментира:
- Е, хубава работа! А разправят, че всичко руско е здраво.
След години пак ще пътувам с оркестъра, по време на дългото турне през 1995 г., ще му припомня тази случка, а той ще си спомни, че самобръсначката е била синя, а продавачката - хубава.
Димитър Мечев обичаше хубавата музиката и хубавите неща в живота. И остави хубави спомени.
Невена Павлова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023