

ОТЗВУК: Всеки път идвам с очакването, че бетонната кръпка няма да е там
Публикувано на 28 Feb 2012 08:32
Уважаеми жители на най-зеления град в България,
Позволете и на един страничен наблюдател да вземе отношение по темата за Културния дом в града. Всъщност аз не се считам за много страничен по отношение на вашия красив град, макар че съм роден и живея в столицата. Едно епизодично посещение във Велинград преди години ме направи (както е модерно да се казва) горещ фен на града - заради необятните зелени площи, простора, чистия въздух, лековитите минерални извори, приятните и гостоприемни заведения; мога да изброявам още много...
Традиционният за много семейства въпрос “Тази година кога и къде ще ходим на почивка?” в нашето семейство звучи така: “Кога тази година ще ходим във Велинград?”. Споделяме своите хубави впечатления и с роднини и приятели и никой от тях (за наша радост) не се е върнал разочарован. Нещо повече - усещам и мъничко гордост, когато науча,че във Велинград има жители, носещи същата фамилия като нас (тя не е никак често срещана - Хрисчеви ),макар че сигурно става дума за еднофамилници , а не за роднини.
Но - стига с лиричните отклонения. При всяко посещение в града пред очите ни , в централната градска част се възправяше една бетонно-тухлена грамада, която контрастира с добре поддържаните и реставрираните сгради на читалището и Къщата на баба Цвета, с къщите по пешеходната зона, с новите хотели и зелените площи. Повярвайте, това е нещо, което дразни окото на посетителя (да си призная - всеки път идвам с очакването, че бетонната кръпка няма да е там...).
И ако ние българите знаем за особеностите на т.нар. преход и се досещаме защо не е довършена тази импозантно проектирана сграда, то какво ли си мислят хилядите посетители от други държави и континенти... Не на последно място - всяка строителна конструкция след толкова години без защитата на покрив и мазилка, квасена от дъждове и снегове,става опасна и за нея има само един изход - да бъде съборена.
А творци и културни средища в града има достатъчно!
Може с тези редове да съм засегнал някои носталгично настроени личности , но това е лично мнение на редовен и добронамерен посетител.
С пожелания за щастлив живот в този зелен и лековит град!
инж. Красимир Хрисчев
Позволете и на един страничен наблюдател да вземе отношение по темата за Културния дом в града. Всъщност аз не се считам за много страничен по отношение на вашия красив град, макар че съм роден и живея в столицата. Едно епизодично посещение във Велинград преди години ме направи (както е модерно да се казва) горещ фен на града - заради необятните зелени площи, простора, чистия въздух, лековитите минерални извори, приятните и гостоприемни заведения; мога да изброявам още много...
Традиционният за много семейства въпрос “Тази година кога и къде ще ходим на почивка?” в нашето семейство звучи така: “Кога тази година ще ходим във Велинград?”. Споделяме своите хубави впечатления и с роднини и приятели и никой от тях (за наша радост) не се е върнал разочарован. Нещо повече - усещам и мъничко гордост, когато науча,че във Велинград има жители, носещи същата фамилия като нас (тя не е никак често срещана - Хрисчеви ),макар че сигурно става дума за еднофамилници , а не за роднини.
Но - стига с лиричните отклонения. При всяко посещение в града пред очите ни , в централната градска част се възправяше една бетонно-тухлена грамада, която контрастира с добре поддържаните и реставрираните сгради на читалището и Къщата на баба Цвета, с къщите по пешеходната зона, с новите хотели и зелените площи. Повярвайте, това е нещо, което дразни окото на посетителя (да си призная - всеки път идвам с очакването, че бетонната кръпка няма да е там...).
И ако ние българите знаем за особеностите на т.нар. преход и се досещаме защо не е довършена тази импозантно проектирана сграда, то какво ли си мислят хилядите посетители от други държави и континенти... Не на последно място - всяка строителна конструкция след толкова години без защитата на покрив и мазилка, квасена от дъждове и снегове,става опасна и за нея има само един изход - да бъде съборена.
А творци и културни средища в града има достатъчно!
Може с тези редове да съм засегнал някои носталгично настроени личности , но това е лично мнение на редовен и добронамерен посетител.
С пожелания за щастлив живот в този зелен и лековит град!
инж. Красимир Хрисчев
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023