

ОТЗВУК: Нека оставим миналото в миналото
Публикувано на 13 Feb 2012 22:07
Мили мои съграждани,
От известно време чета задочната ви полемика по страниците на вестник “Темпо” за и против съществуването на Културния дом. Е, реших и аз да драсна няколко реда по темата.
Въпросната конструкция, която аз в никакъв случай не мога да нарека Културен дом, ми е почти връстник. Имам жив детски спомен, когато минавайки от там съм слушала родителите ми да говорят за тази сграда с възхита. Но възхитата си остана някъде там - в началото на 80-те години на вече миналия!!! век. Не виждам смисъл изобщо да се водят спорове да остане ли тази силно амортизирана сграда, или не. Уважавам мнението на по-възрастните от мен. И те, като моите родители, сигурно много са се надявали плановете за грандиозен Културен дом да донесат добро за града им. Но нека оставим миналото на миналото. Ние живеем днес, а се надявам и утре. А днес - за себе си и утре - за децата си се надявам тази сграда да я няма.
Колкото до културата: ами, уважаеми дами и господа, колко пъти залата на читалището отсреща се пълни, когато цената на билета за театър е повече от 2 лева? Колко струва отоплението на залата там през зимата? Как според вас ще се издържа един подобен Културен дом, който в никакъв случай няма да може сам да се изплати? Колко безопасно е да се строи върху сграда, която вече 30 години е подложена на всички атмосферни влияния?
Аз съм „за” този паметник на грандоманията да се събори. Във Велинград има 3 читалища, които чудесно съхраняват традициите и културата на местното население. Нека има пари за тях. Пък онова стоманено-бетонно чудовище бъде забравено и оставено там, където му е мястото - в миналото.
Сега много хора ще кажат, че нямам право да пиша, защото отдавна не живея във Велинград. На тях ще им отговоря, че това е родният ми град, за който винаги ще милея. А и вече ми е омръзнало да обяснявам на гостите си каква е тази грозна, недовършена, опасна сграда.
Оставям настрана мястото на този строеж в криминалната среда на Велинград.
Мога да пиша дълго, но дългите текстове никой не ги чете. В тях тезата се размива. За това спирам дотук.
С уважение към всички: Величка Ачева, журналист
От известно време чета задочната ви полемика по страниците на вестник “Темпо” за и против съществуването на Културния дом. Е, реших и аз да драсна няколко реда по темата.
Въпросната конструкция, която аз в никакъв случай не мога да нарека Културен дом, ми е почти връстник. Имам жив детски спомен, когато минавайки от там съм слушала родителите ми да говорят за тази сграда с възхита. Но възхитата си остана някъде там - в началото на 80-те години на вече миналия!!! век. Не виждам смисъл изобщо да се водят спорове да остане ли тази силно амортизирана сграда, или не. Уважавам мнението на по-възрастните от мен. И те, като моите родители, сигурно много са се надявали плановете за грандиозен Културен дом да донесат добро за града им. Но нека оставим миналото на миналото. Ние живеем днес, а се надявам и утре. А днес - за себе си и утре - за децата си се надявам тази сграда да я няма.
Колкото до културата: ами, уважаеми дами и господа, колко пъти залата на читалището отсреща се пълни, когато цената на билета за театър е повече от 2 лева? Колко струва отоплението на залата там през зимата? Как според вас ще се издържа един подобен Културен дом, който в никакъв случай няма да може сам да се изплати? Колко безопасно е да се строи върху сграда, която вече 30 години е подложена на всички атмосферни влияния?
Аз съм „за” този паметник на грандоманията да се събори. Във Велинград има 3 читалища, които чудесно съхраняват традициите и културата на местното население. Нека има пари за тях. Пък онова стоманено-бетонно чудовище бъде забравено и оставено там, където му е мястото - в миналото.
Сега много хора ще кажат, че нямам право да пиша, защото отдавна не живея във Велинград. На тях ще им отговоря, че това е родният ми град, за който винаги ще милея. А и вече ми е омръзнало да обяснявам на гостите си каква е тази грозна, недовършена, опасна сграда.
Оставям настрана мястото на този строеж в криминалната среда на Велинград.
Мога да пиша дълго, но дългите текстове никой не ги чете. В тях тезата се размива. За това спирам дотук.
С уважение към всички: Величка Ачева, журналист
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023