Пристанище на старостта
Публикувано на 17 Jan 2012 08:55
За много остаряващи хора понятието “старчески дом” звучи тъжно и отчайващо. Но реалността е друга.
Ето например в Дома за стари хора “Ела” във Велинград домуват около 40 възрастни мъже и жени. Домът е ремонтиран скоро, отоплен е денонощно с парно отопление, банята е с топла минерална вода, стаите са малки, но чисти и оборудвани с всичко необходимо за един нормален живот. Столовата е топла, с чисти покривки, всеки ден с разнообразна закуска, обяд и вечеря. А когато някой иска нещо по-различно, може да си го приготви на печката, специално поставена на втория етаж на дома.
Чувство за сигурност и сърдечна грижа създават ръководството на дома, медицинските сестри и социалният работник, които всеки ден идват по етажите и мерят кръвното налягане, обгрижват болните, а стане ли някои сериозен здравословен случай, линейката долетява и нощно време.
Скоро имаше сериозен случай - една от домуващите получи белодробно усложнение вследствие прекаран грип и линейката пристигна в 2.30 часа през нощта, след което я приеха в болница. През този период на лечение почти всеки ден я посещаваха медицинските сестри и следяха състоянието й. Наложи се сложна операция, откараха я в Пловдив, а за цялото лечение и операцията болната не плати нищо. Тук бих добавила - как би се справила жената сама, ако не беше в Дома за стари хора?
Санитарите се грижат всеки ден за хигиената в дома, а също така почистват и помещенията на домуващите, къпят тези, които не могат сами, перат дрехите на всички в пералните, осигурени за тази цел.
Няколко думи и за социалния живот на домуващите. Тук живеят хора с различно образование, интелект и душевност, но е радостно това, че всеки, стаил в душата си мъка или спомен, успява да ги прогони с шеговит разговор и споделяне на тревогите. Вечер, събрани във фоайетата на двата етажа, се пеят стари градски песни, рецитират се стихове от български и руски автори, което е ежедневно занимание на повечето тук. Наред с песните и стихотворенията се плетат и шият красиви неща - една жена изработи покривки на една игла, поръчани от хотел “Рич”, други шият гоблени и плетат най-различни неща. Имаме специална зала, оборудвана с библиотека, телевизор, дивиди и видео, предоставени са ни над 100 касети и дискове с филми и концерти. Повечето хора казват, че тук е много хубаво и че това не е старчески дом, а почивна станция.
Искам да пожелая на всички, които се грижат за възрастните хора с такава любов и всеотдайност, много здраве и бодър дух, за да продължават това благородно дело. Със стихотворението “Пристанище на моята старост”, лично написано от мен, искам да поздравя всички възрастни хора.
Вера Станчева, Дом за стари хора “Ела”
Ето например в Дома за стари хора “Ела” във Велинград домуват около 40 възрастни мъже и жени. Домът е ремонтиран скоро, отоплен е денонощно с парно отопление, банята е с топла минерална вода, стаите са малки, но чисти и оборудвани с всичко необходимо за един нормален живот. Столовата е топла, с чисти покривки, всеки ден с разнообразна закуска, обяд и вечеря. А когато някой иска нещо по-различно, може да си го приготви на печката, специално поставена на втория етаж на дома.
Чувство за сигурност и сърдечна грижа създават ръководството на дома, медицинските сестри и социалният работник, които всеки ден идват по етажите и мерят кръвното налягане, обгрижват болните, а стане ли някои сериозен здравословен случай, линейката долетява и нощно време.
Скоро имаше сериозен случай - една от домуващите получи белодробно усложнение вследствие прекаран грип и линейката пристигна в 2.30 часа през нощта, след което я приеха в болница. През този период на лечение почти всеки ден я посещаваха медицинските сестри и следяха състоянието й. Наложи се сложна операция, откараха я в Пловдив, а за цялото лечение и операцията болната не плати нищо. Тук бих добавила - как би се справила жената сама, ако не беше в Дома за стари хора?
Санитарите се грижат всеки ден за хигиената в дома, а също така почистват и помещенията на домуващите, къпят тези, които не могат сами, перат дрехите на всички в пералните, осигурени за тази цел.
Няколко думи и за социалния живот на домуващите. Тук живеят хора с различно образование, интелект и душевност, но е радостно това, че всеки, стаил в душата си мъка или спомен, успява да ги прогони с шеговит разговор и споделяне на тревогите. Вечер, събрани във фоайетата на двата етажа, се пеят стари градски песни, рецитират се стихове от български и руски автори, което е ежедневно занимание на повечето тук. Наред с песните и стихотворенията се плетат и шият красиви неща - една жена изработи покривки на една игла, поръчани от хотел “Рич”, други шият гоблени и плетат най-различни неща. Имаме специална зала, оборудвана с библиотека, телевизор, дивиди и видео, предоставени са ни над 100 касети и дискове с филми и концерти. Повечето хора казват, че тук е много хубаво и че това не е старчески дом, а почивна станция.
Искам да пожелая на всички, които се грижат за възрастните хора с такава любов и всеотдайност, много здраве и бодър дух, за да продължават това благородно дело. Със стихотворението “Пристанище на моята старост”, лично написано от мен, искам да поздравя всички възрастни хора.
Вера Станчева, Дом за стари хора “Ела”
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023