На 19 октомври активът на организацията на инвалидите “Зорница” се срещна в своя клуб с Диана Кехайова, зам.-кмет и ресорен по социалните въпроси в общината, с директорката на ”Социално подпомагане Елисавета Миланова и със специалистката в “Бюро по труда” Мариана Въргова. Целта на срещата беше хората с увреждания да получат информация от първа ръка за възможностите, които държавата и общината предлагат в момента за тяхното социално включване, лекуване, битово подпомагане.
Председателката на “Зорница” Катя Славова благодари на социалните ръководители за тяхната отзивчивост и внимание към хората с увреждания. Тя разказа накратко за целите и дейността на организацията и за постигнатото от нея през последните години.
Г-жа Кехайова определи тази среща като много навременна в края на годината, когато се проектират задачите за следващата. Тя предложи специалистът в сектор “Европейски програми и проекти” Ахмет Налбантов, с когото дойде, да разкаже за осъществените от общината през последните няколко години проекти и програми в социалната сфера, в това число за социални и лични асистенти и за домашни помощници.
Дейностите в Дирекция “Социално подпомагане”, касаещи хората с увреждания, представи г-жа Миланова. Тя предупреди, че петгодишният срок на социалните оценки, въз основа на които се получават интеграционните добавки, изтича през 2010 г., след което се подава нова молба, така че всеки трябва да провери датата на оценката си. Оказа се, че в Бюрото по труда в момента няма програми за квалификация и преквалификация на инвалиди, което интересуваше участниците в срещата.
Най-много въпроси бяха зададени относно програмите за социален и личен асистент и домашен помощник. Хората питаха за изискванията, процедурите и сроковете за включване в програмите, споделяха наблюденията си, че немалко нуждаещи се остават извън тях, за длъжностните характеристики на асистентите. Общо мнение е, че оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”, която за тази година вече е приключила, е удобна с по-широките възможности за включване на лични асистенти и потребители, но във Велинград от нея се ползваха само 15 потребители, а нуждите са далеч по-големи. Не би ли могло бъдещите заявки да са за повече потребители? До края на годината ще стане ясно ще продължи ли или не програмата, обясни специалистът. Интерес беше проявен и към новата социална придобивка – защитеното жилище за хора с увреждания.
Участници в срещата смятат, че банкоматната форма за получаване на и без това нищожните интеграционните добавки ощетява хората. Работещите по програми инвалиди пък са ощетени от това, че банката, чрез която получават възнагражденията си, няма банкомат във Велинград и всяко теглене от други им струва 3 лева. Стана ясно, че този и други въпроси са в компетенциите на държавните ведомства. Г-жа Кехайова предложи те да бъдат отнесени към централното ръководство на СИБ, който като национално представителна за иввалидите организация да ги постави на държавно ниво.
Стана дума за кой ли път и за разширяване на социалния патронаж в съответствие с постоянно нарастващите нужди на населението. Какво трябва да се направи, за да стане най-после това, питаха хората. Петмесечните обществени трапезарии не решават въпроса – те са функция на оцеляването.
Инвалидите да влизат с предимство в лекарските кабинети – ако за това не могат да се сетят лекарите, организацията, в качеството си на НПО да им го предложи. Участниците поискаха общинското ръководство да съдейства велинградчани да бъдат приемани с предимство в болниците за рехабилитация. И нещо, което е крайно необходимо за труднопридвижващи се инвалиди - да бъде уредено в тяхно разположение да има таксиметрова кола, която с цената на автобусен билет за пътник да е на повикване в дните на сбирки и клубни мероприятия.
Срещата премина в разговор, в който хората търсеха отговори на въпроси, свързани със здравето им и условията на живот, а гостите внимателно слушаха, разясняваха, записваха си. Катя Славова помоли “Социално подпомагане” да информира организацията на инвалидите за всяка новост и промяна в нормативната уредба за хората с увреждания, а Общината да не взема решения, касаещи инвалидите, без знанието, а когато е възможно, и участието на представителната им организация в общината - нещо, което е заложено в ЗИХУ.
Участниците в тази среща я определиха като много полезна и пожелаха това да стане традиция за общинското ръководство и НПО на инвалидите.
Темпо