В последните си работни дни настоящето Народно събрание забрани провеждането на митинги и протести в центъра на столицата. “Гласът народен” - колкото е възможно по-далече от държавните институции, решиха нашите народни избранници. Нищо, че този глас и протест трябва да бъде чут именно от тях. Над “Глас народен - глас Божи” управляващите поставиха собствения си рахат и високомерие. Разни благовидни предлози, че демокрацията означава да се спазва определен ред, всъщност са маска, зад която се крие диктатура.
В синхрон с държавните управници и местният парламент във Велинград ще обсъжда промени в правилника. Измененията разписват показателен дисбаланс: за председателя - права, за гражданите - задължения. По отношение на гражданите и тяхното участие в местното самоуправление болшинството от предлаганите промени всъщност са забрани. Гражданинът трябва да стои мирно и кротко в залата, да не изразява отношение, да взима думата, само ако се е записал 24 часа преди заседанието и т.н. В противен случай - квестори и частни охранители тутакси ще го отстраняват от залата. Ред и дисциплина! А зад тяхната маска - същата сянка на диктатура. Крачката от дисциплина до диктатура е малка, но съществена. Тя е крачка назад по 20-годишния ни път към демокрация. Не може единственото право на гражданина да е да избира тези, които след това му ограничават правата!