Тази неделя - отново на избори. За 4 години имахме двама кметове - Фидел Беев и Стоян Дулев и няколко временно изпълняващи тази длъжност - Ангел Топорчев, Стоян Дулев, Атанас Водев, Реджеп Ходжов. И ако можем да преброим един редовен и два частични избора за кмет, то и висшата математика няма да ни помогне да изброим съдебните дела и инстанции, през които минаха кметската институция и тези, които я олицетворяваха. Всеизвестният предизборен девиз от преди 4 г. “По делата ще ги познаете” се превърна в местен фолклор, а плодовете на съдебните саги пряко или косвено опита всеки велинградчани. Общината изкара 4 години с несигурно управление и в постоянна, несекваща битка за власт. Докато в съдебните зали вървяха и се отлагаха кметски дела (и изборни, и наказателни), в залата на местния парламент се подреждаха, разбъркваха и отново подреждаха мнозинства. Смениха се много пъти и все по един и същ модел - спояваха ги не принципи и ценности, а интереси и страхове. Хората, които 4 години управляваха община Велинград, в края на мандата не направиха отчет или равносметка. Дали от гордост, дали от срам, дали заради собственото си убеждение, че остават във властта и след поредния народен вот? Или по инерция от тези 4 години, в които диалогът между гражданите и властта във Велинград стигна мъртва точка? Или мълчанието на властта е гузно мълчание, пазещо договорки и сделки, сценарии и сметки, които не са за пред хората?
Какво ти мълчание, ще каже някой и ще посочи към хилядите плакати, които преди изборите превърнаха градския пейзаж в огромно и натрапващо се агит-табло. Агитацията върви дори пред входа на гробищата, до некролозите!!! Какво ти мълчание, като не минава час и минута даже без да ни залее поредното обещание и светлото бъдеще да ни заслепи с лъскав мираж? Не трябва да се заблуждаваме: многото шум и приказки всъщност подменят липсата на истински идеи и дебати. Шумно е като на пазар и точно като на пазар кандидати и щабове хвалят стоката си с реклама, PR-акции, манипулации, интрижки, слухове и подобен познат арсенал. А избирателят се мъчи да се ориентира, да отсее зърното от плявата, докато накрая му писва и отива да стяга зимнината, дървата и прехраната. Какво ще правим в неделя? Пак ли едни ще купуват, а други ще продават гласове? Казват, че този път сумите и залозите са по-големи - чака се присвояването на парите от еврофондове. Пак ли безразличието на едни, огорчението и невярата на други, личната обида на трети, страхът на четвърти ще остави мнозина велинградчани вкъщи, далеч от урните? Пак ли ще улесним политиците, защото колкото по-малко хора гласуват, толкова по-лесно кандидатите ще стават съветници и хич, ама хич няма да се тревожат какъв знак им давали избирателите!?
Лесно е да критикуваме - трудно е да изберем тези, които искат да променят порочната система в местната власт във Велинград, а не просто да станат част от нея и да ползват облагите й. Но ако не го направим, оставяме нашия Велинград заложник - заложник на интереси, които не са обществени, заложник на съдебната система, заложник на още 4 години застой. Не е възможно да искаме това. И имаме шанса и отговорността да го променим - в неделя пак сме на избори.