Павел Александров
Ще гласувам за малцината, които са изключение от порочната практика
В последните няколко години във Велинград изборите станаха ежедневие. Разбираемо е да има конкуренция между отделните кандидати и политически сили, но при нас нещата са изродени. Станахме свидетели на непрестанни манипулации, мръсни игри, зад които виждаме и чуваме все имената на едни и същи хора. Но с много пари всичко е възможно и всичко може да се случи. Точно поради тази ситуация съм разочарован от местните политици. Все пак не искам всички да ги слагам под общ знаменател, затова ще гласувам доверие на малцината, които правят изключение от наложената в местната ни политика порочна практика.

Нели Джонгалова:
Моят глас няма да промени нищо тук
Нищо не искам да им гласувам на местните политици. Изобщо не им вярвам. Говорят и обещават само докато ги изберат, след това си правят каквото искат. Учудват ме амбициите на толкова много хора да влязат в политиката. Това ме кара да мисля, че се надяват на големи заплати или на пари, които да получат от тайни договорки и сделки. Не знам дори кои са всички кандидати за кмет на общината. Доста млади хора като мен също не са наясно кои точно се кандидатират за кметове и за какво изобщо се борят. Чувала съм имената само на 6-7 от кандидатите. А това, че за 29 места в общинския съвет се борят над 300 души, си е направо абсурдно. Който и от тях да спечели, промяна не очаквам. Затова няма и да гласувам, моят глас няма да промени нищо тук. Местните политици също няма да направят града по-привлекателен за младите хора. Аз съм от тези, които предпочитат да търсят професионална и лична реализация извън Велинград .

Христо Илинов
Хората не гледат с добро око на кандидатите и изборите
Въобще местните политици, с изключение на малцина, не заслужават да им се гласува доверие. Следя кампанията и досега не съм чул или видял някой от кандидатите да даде ясна перспектива за развитието на града, дори и като обещание. Никой от желаещите да управлават не предлага стратегии за развитие на различните сфери от живота ни. Аз съм спортен човек и спортът и неговото бъдеще са ми много мили, но и по тази тема никой нищо не е направил или предложил като бъдеще. Нашите политици само чакат да се доберат до властта и интересите им много бързо се променят. Започват да се вълнуват само от търгове, конкурси, сделки или замени на имоти. Нямат никакъв интерес да развиват града и региона. Кандидатите само обещават, а с обещания нищо не става. Затова и хората не гледат с добро око на тях и на изборите. Те са обезверени, не виждат светлина в тунела и не смятат че гласът им ще промени нещата.

Каквото повикало, такова се обадило Така ми се искаше мненията на обикновените избиратели да звучат по-позитивно и с по-голяма надежда! Но, както се казва в една стара и мъдра приказка: “Каквото повикало, такова се обадило”.
Огромният брой кандидати, размитите и неясни послания, върволицата от недоказали се мераклили за власт просто карат хората да се хванат за главата. В една такава ситуция ми се струва направо невъзможно кандидатите за местната власт да успеят да мотивират за гласуване онези (а те са твърде много), които отдавна са решили са себе си, че изборите са просто губене на време и харчене на грешни пари. Най-абсурдно в цялата ситуация изглежда самочувствието и увереността на самите кандидати, които сякаш не виждат апатията и безразличието на много велинградчани към този демократичен процес.
Е, без избори не може: и с много гласове, и с малко гласове общината ще си има и кмет и съветници. И те не трябва да гледат на своите победи като “тържество на любовта на избирателя към тях”. Защото мнението на огромна част от избирателите е категорично: не искаме да им гласуваме постове, заплати, облаги, привилегии. Но велинградчани, на които не е безразлично бъдещето на Велинград, въпреки цялото си обезверяване, искат да намерят тези, на които да гласуват доверие и то да не бъде отново излъгано. И ще търсят тези читави, почтени и можещи хора в дългия списък на кандидатите - дано ги открият!