“Народната астрономия и метеорология” - традиционно и интерактивно
Публикувано на 27 Feb 2018 09:55
На 22 февруари в голямата зала на Историческия музей директорът Снежана Велева откри интерактивната изложба на Регионален етнографски музей- Пловдив „Народна астрономия и метеорология”. Тя показва и разказва за народните представи свързани с небето, слънцето, луната, звездите, кометите и за метеорологичните явления - дъжд, сняг, светкавици, мълнии, дъга, мъгла, роса, облаци, вятър... Изложбата на Регионалния етнографски музей в Пловдив доказва, че той не само съхранява народната материална култура, но и пази народните традиции, вярвания и обичаи, като ги представя по съвременен начин, използвайки постиженията на високите технологии.
Векове наред предците ни са наблюдавали звездите и съзвездията, открили са космичните цикли и тяхното въздействие върху растежа и живота на земята и така са създали народната астрономия както и народната метеорология, която се състои в предсказването на времето по растенията, животните или природните явления.
Изложбата ни среща със светогледа на предците ни за небе и време. Тя ни дава възможността да усетим като тях мъглата като Змей, бълващ дим от ноздрите си, как всяка капка дъжд става жълтица на Гергьовден. Да се „срещнем” с Голямата мечка както и да се научат много от интересните начини за познаване на времето по природните явления, растения и животни, а също така и как са се правели гадания и магии.
Слънцето, без чиято светлина и топлина животът на нашата планета би бил невъзможен, нашите прародители са си го представяли като кравай, тава, огнено кълбо или биволче, но най- често като човек с човешки черти. И то има майка, звездите му са сестри, месецът (Луната) му е сестра или брат. Слънцето също като човека се натъжава, нервира се, иска да се жени, обича славата, а къщата му е на края на света, под морето. Вярвало се е също, че то се обръща към зима на Еньовден и при изгрева на този ден “играе”, а на Андреевден тръгва към лято. Слънцето е символ на доброто. То е свещено и затова при изгрев слънце хората са спирали да работят и са се кръстели срещу него, а на сватбата си младоженците е трябвало да му се поклонят. На Заговезни (Прошки) са се палели колелета, които са са търкулвали по стръмнините, за да дадат на слънцето сила и огън да грее през годината.
За Луната (Месечината) се е вярвало, че като види злодеяние, тя ставала кървавочервена, а когато има лунно затъмнение се смятало, че някоя магьосница е свалила месечината на земята, за да има магията й по- голяма сила. С фазите на Луната са се свързвали определени действия на хората.Така на новолуние или на пълнолуние се започвала нова работа, сеело се е и са се правели годежи, сватби, прощъпулник и темели на къща.
Според вярвянията на народа ни в началото Бог сътворил малко звезди, защото и хората били малко. При всяко раждане на дете се появявала нова звезда, която изгасвала, щом човек умре. За кометите хората вярвали, че са змейове, които летят като огнени кросна в небето. Когато метеорит падне на земята, се е вярвало, че е паднала люспата или окото на някой змей.
Според вярвянията на народа ни при подялбата на света, на особено тачения в нашия край свети Илия, са се паднали светкавиците и гръмотевиците. Той лети из облаците на огнена колесница и размахва камшика си над лудо препускащи огнени коне. Пред колесницата му летят две орлета - градушкарчета, които водят черните облаци. Св. Илия пази дъждовете и градушките в един сандък на дъното на морето и от време на време ги пуска да вилнеят по света. Когато подкарва колесницата си, тя гърми по небесните пътища затова е наричан Гръмовник, Гръмоделец или Гръмоломник. Празникът Илинден е на 20 юли и на този ден не се работи, защото гръм ще удари и ще подпали житата. Има поверие, че на празника морето се преобръща и взима курбан на светията всеки, който е дръзнал да влезе в морето. Това е светецът, който определя хубаво време през лятото и добрата реколта през есента или пък праща страшни градушки и силни гръмотевици, които да унищожат цялата реколта по нивите. На Илинден предците ни са клали най-стария петел - бащата, в чест на господаря на мълниите и се гадае за благополучието на дома, а жените месят обредни хлябове.
Интересни неща за имената, поверията, гаданията свързани със съзвездията, дъгата, облаците, вихрушката, вятъра, мъглата, сланата и росата, както и за овчарската астрономия, за доброто и лошото време всеки посетител ще може да научи. Изложбата ни дава възможност да се преоткрият съзвездията на северната небесна полусфера по интерактивен път, както и забавления с гатанки, приказки и др.
На изложбата присъстваха ученици от ОУ „ Христо Ботев” и СУ „Св.св. Кирил и Методий” заедно със своите учители. Прочетен бе поздравителен адрес от кмета Костадин Коев до директора на РЕМ-Пловдив доц. д-р Ангел Янков и неговите колеги - Стефана Йорова, която впечатли малките ученици, като отговори на всичките им въпроси и Грозделина Севатинова. Изложбата „Народна астрономия и метеорология” ще гостува на Велинград до 10 май.
Веска Божкова
Векове наред предците ни са наблюдавали звездите и съзвездията, открили са космичните цикли и тяхното въздействие върху растежа и живота на земята и така са създали народната астрономия както и народната метеорология, която се състои в предсказването на времето по растенията, животните или природните явления.
Изложбата ни среща със светогледа на предците ни за небе и време. Тя ни дава възможността да усетим като тях мъглата като Змей, бълващ дим от ноздрите си, как всяка капка дъжд става жълтица на Гергьовден. Да се „срещнем” с Голямата мечка както и да се научат много от интересните начини за познаване на времето по природните явления, растения и животни, а също така и как са се правели гадания и магии.
Слънцето, без чиято светлина и топлина животът на нашата планета би бил невъзможен, нашите прародители са си го представяли като кравай, тава, огнено кълбо или биволче, но най- често като човек с човешки черти. И то има майка, звездите му са сестри, месецът (Луната) му е сестра или брат. Слънцето също като човека се натъжава, нервира се, иска да се жени, обича славата, а къщата му е на края на света, под морето. Вярвало се е също, че то се обръща към зима на Еньовден и при изгрева на този ден “играе”, а на Андреевден тръгва към лято. Слънцето е символ на доброто. То е свещено и затова при изгрев слънце хората са спирали да работят и са се кръстели срещу него, а на сватбата си младоженците е трябвало да му се поклонят. На Заговезни (Прошки) са се палели колелета, които са са търкулвали по стръмнините, за да дадат на слънцето сила и огън да грее през годината.
За Луната (Месечината) се е вярвало, че като види злодеяние, тя ставала кървавочервена, а когато има лунно затъмнение се смятало, че някоя магьосница е свалила месечината на земята, за да има магията й по- голяма сила. С фазите на Луната са се свързвали определени действия на хората.Така на новолуние или на пълнолуние се започвала нова работа, сеело се е и са се правели годежи, сватби, прощъпулник и темели на къща.
Според вярвянията на народа ни в началото Бог сътворил малко звезди, защото и хората били малко. При всяко раждане на дете се появявала нова звезда, която изгасвала, щом човек умре. За кометите хората вярвали, че са змейове, които летят като огнени кросна в небето. Когато метеорит падне на земята, се е вярвало, че е паднала люспата или окото на някой змей.
Според вярвянията на народа ни при подялбата на света, на особено тачения в нашия край свети Илия, са се паднали светкавиците и гръмотевиците. Той лети из облаците на огнена колесница и размахва камшика си над лудо препускащи огнени коне. Пред колесницата му летят две орлета - градушкарчета, които водят черните облаци. Св. Илия пази дъждовете и градушките в един сандък на дъното на морето и от време на време ги пуска да вилнеят по света. Когато подкарва колесницата си, тя гърми по небесните пътища затова е наричан Гръмовник, Гръмоделец или Гръмоломник. Празникът Илинден е на 20 юли и на този ден не се работи, защото гръм ще удари и ще подпали житата. Има поверие, че на празника морето се преобръща и взима курбан на светията всеки, който е дръзнал да влезе в морето. Това е светецът, който определя хубаво време през лятото и добрата реколта през есента или пък праща страшни градушки и силни гръмотевици, които да унищожат цялата реколта по нивите. На Илинден предците ни са клали най-стария петел - бащата, в чест на господаря на мълниите и се гадае за благополучието на дома, а жените месят обредни хлябове.
Интересни неща за имената, поверията, гаданията свързани със съзвездията, дъгата, облаците, вихрушката, вятъра, мъглата, сланата и росата, както и за овчарската астрономия, за доброто и лошото време всеки посетител ще може да научи. Изложбата ни дава възможност да се преоткрият съзвездията на северната небесна полусфера по интерактивен път, както и забавления с гатанки, приказки и др.
На изложбата присъстваха ученици от ОУ „ Христо Ботев” и СУ „Св.св. Кирил и Методий” заедно със своите учители. Прочетен бе поздравителен адрес от кмета Костадин Коев до директора на РЕМ-Пловдив доц. д-р Ангел Янков и неговите колеги - Стефана Йорова, която впечатли малките ученици, като отговори на всичките им въпроси и Грозделина Севатинова. Изложбата „Народна астрономия и метеорология” ще гостува на Велинград до 10 май.
Веска Божкова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023