Велики учени и мислители за Бога
Публикувано на 05 Sep 2017 09:46
Истински духовен град на Българското Богословие е книгата на проф. Борис Маринов и Александър Величков (вечна му памет) – книгата „Наръчник на апологета“. Десетки години държана под ключ на безпощадната цензура, вижда бял свят в 2006 г. Господ Исус Христос казва: „Не може се укри град, който стои на връх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи“ „Матей 5:14,15“ В тази книга са представени бележити учени и видни мислители, които изповядват безграничната си вяра в съществуването на Бога, любовта и преклонението си пред Твореца на Вселената.
…Бях ученичка в осми клас. В час по история учителят ни г-н Алексиев - мъж, вдъхващ респект и уважение, ни каза: „Ученици, всеки кулутрен човек трябва да чете Библията. Бог няма да отвори вратата на мъдростта за този, който държи Библията си затворена“. Кой учител би дръзнал да произнесе подобни думи, когато Бог и религия бяха теми табу!
Споменът за този час по история изплува в паметта ми, когато започнах да чета „Наръчник на апологета“. Цитирам един удивителен случай, описан в нея: „Беше прекрасен октомврийски ден на 1890 г. В едно купе на бързия влак Лион – Париж седяха двама души. Един белобрад старец на 65 г. и един 25-годишен младеж. Младежът разказа, че е завършил естествени науки и пътува за Париж на специализация в института на проф. Луи Пастьор.
- Радвам се за вас! Науката, която сте избрали, ще ви достави много случаи да се убедите в чудната премъдрост на Твореца. Вие сигурно сте религиозен човек, нали?... – Религиозен ли? Не!... Науката върши работата си без Бога.
Младежът си помисли, че събеседникът му е… неук, от старото поколение. Старецът въздъхна, извади от чантата си малка Библия, благоговейно се помоли и задълбочи в четене. На Парижката гара старецът му подаде визитната си картичка и любезно му каза: - Когато пристигнете в института, обадете ми се, драги господите. Младежът хвърли небрежен поглед върху картичката и с изненада прочете името – професор Луи Пастьор.
Пред самонадеяния младеж стоеше истински корифей на науката. „Благодетел на човечеството“! Така наричаха великия френски учен Луи Пастьор. Той положил началото на микробиологията като самостоятелна анука; създал метода на пастьоризирането; открил предпазните ваксини – средство за борба със заразните болести. Най-бележитото му откритие е методът за изработване на активен имунитет срещу възбудителя на бяс, получил разпространение в цял свят. Този велик учен и велик човек е бил дълбоко вярващ християнин. „Човек винаги ще се пита… какво има отвъд звездното небе? Ами зад него? Колкото повече се занимавам с изучаването на природата, толкова повече заставам в благоговейно изумление пред делата на Твореца... От моя светоглед аз заключавам, че ако бих и поискал сега да не признавам съществуванет на Бога, не бих могъл да направя това без да се умопобъркам“, признава Пастьор.
„Какъв Бог!“, ще възкликне някой подобно на младия парижанин. Ами Дарвин?!!! Ами неговата Теория за еволюцията?! „Да, ама не!“ беше известната фраза на наш известен журналист.
Ето какво изповядва Дарвин относно собствените си възгледи за Твореца и Създателя на Вселената: „В крайните моменти на колебание аз никога не съм бил атеист в тоя смисъл, че да отричам съществуването на Бога. Въпросът за Бога излиза извън пределите, достъпни на човешкия разум… Постоянно трябва да се внедрява вярата в Бога в умовете на децата!“
Може ли съвременинят човек да съществува без това чудо на чудесата – електричеството? Тук е мястото с уважение и почит да споменем името на Андре Мари Ампер. „Най-големият научен гений на века“ – така го наричали други бележити учени, наричан е още „Нютон на електричеството“. Физик и матаметик, Ампер е основоположникът на съвременната електродинамика. Името му блести в съзвездието на великите световни личности – учени, философи, поети… „Бог, тъй да се рече, е скрит в своите дела и чрез тях се издигаме до Него… Пиши с едната ръка, с другата се дръж за дрехата на Бога… Как велик е Бог, а нашето знанение е нищо!“, възкликва Ампер.
Ломоносов, руският гений, учен-енциклопедист, пребродил всички клонове на естествознанието, минното дело, металургията, геология, мореплаване, химия, астрономия. Изповядва: „Изследването на природата е трудно, колкото по-дълбоко прониква разсъждението, толкова по-ясно се вижда непостижимият Ускорител на цялото битие. Този видим свят е първият истински и немлъкващ проповедник на всемогъщието, величието и премъдростта Му. Толкова по-ясно си представяме Създателя, колкото повече постигаме нови открития… Тази неизмерно велика, непостижима, премъдра щедра Сила не е ли това, което ние наричаме Бог, велик и всемогъщ, премъдър и неизказано щедър?“
Един човек на 10 години с пръчка с търкала създаде математиката. До смъртта си на 39-тата си година беше вече завършил обиколката си из кръга на човешките знания. Написа най-знаменития трактат от древността до наше време; показа чудото на теглото на въздуха и обори една от най-големите грешки на старата физика; реши един от най-висшите проблеми на геометрията. Той забеляза нищожността на човешките знания и обърна мислите си към религията. В последните дни на живота си изповядва: „Не се познава Бог ползотворно, освен чрез Исуса Христа“. Този поразяващ гений се казва Блез Паскал.
Хайне, най-великият немски поет, дълго време е бил безбожник, изпаднал в богохулство. След дълго скитничество се обръща към Бога: „Стихотворения, които съдържаха оскърбления за милия Бог, предадох на пламъците… Аз се завърнах при Бога, както блудния син. Ако човек желае един Бог, който може да помага, трябва да приеме и неговата личност; неговата извънсветовност“.
Астрономията – науката за звездите, която облагородява човека, издига го над калното на Земята, венец на всички свободни изкуства, е ключът на свода, който ги обединява. Йохан Кеплер, който с вяра и копнеж търсеше небесна хармония, откри законите за движението на планетите. Той възкликва: „Благодаря ти, Творецо и Господи, че ми позволяваш да се радвам на Твоите дела! Със силата на ума, която Ти ми даде, открихме на човеците Твоите дела… Хвалете Господа, защото от Него и чрез Него и в Него е всичко, видимото и невидимото, това, което знаем и това, което не знаем“.
Може би ще последва „унищожителия“ въпрос на „свободномислещите“: „А кой създаде Бога???“ „Създаден“ и „Бог“ са думи несъвместими. Свещеното Писание ни разкрива, че Бог е Вечно Съществуващият, има Сам в Себе Си причините и всички необходими условия за бита Си. Той е Творец на всичко видимо и невидимо. Сам притежава безсмъртие, обитавайки в непрестъпна светлина: „Когото никой човек не е видял, нито може да види!“ (Тимотей 6:16)
Неизброими са нещата, които ние не виждаме с очите си, не можем да докоснем с ръце. Но те съществуват! Нали? Как тогава искаме да видим Бог – Твореца? Знаем ли що е време, материя? Дори учените атомни физици не успяват да видят атомите, нито електроните. А що е електричество? Не го виждаме, но миг не можем без него – да кажем ли, че не съществува? Великият американски физик експериментатор Робер Милкал констатира: „… че за крайната същност на електричеството не се знае нищо.“ А теоретикът физик Херман Вейл казва: „… различията между двата вида електричество – положително и отрицателно, представляват още по-голяма загадка.“ Колкото повече човек вдълбава в света и се инати да се покаже велик, толкова повече е принуден да признае: „Аз не разбирам, просто не разбирам някои неща…“ „Бог и Божестветото превишават нашия разум, поради което ние не можем напълно да проумеем Света – Божие творение!“ Бог е създал човека със свободна роля, никого не принуждава да го приеме, никого не принуждава да вярва в него. Човек сам трябва да вземе участие в създаването на вярата си към Бога. Чрез думите на своя син Исус Христос Бог ни призовава: „Ето стоя пред вратата и хлопам; ако чуе някой и ми отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене“. Бог иска само едно от нас: „Синко, дай си за мене сърцето!!! Аз ще ви приема и ще ви бъда отец и вие ще ми бъдете синове и дъщери!“ (Коринтяни 6:17, 18)
Севда Кадинова
…Бях ученичка в осми клас. В час по история учителят ни г-н Алексиев - мъж, вдъхващ респект и уважение, ни каза: „Ученици, всеки кулутрен човек трябва да чете Библията. Бог няма да отвори вратата на мъдростта за този, който държи Библията си затворена“. Кой учител би дръзнал да произнесе подобни думи, когато Бог и религия бяха теми табу!
Споменът за този час по история изплува в паметта ми, когато започнах да чета „Наръчник на апологета“. Цитирам един удивителен случай, описан в нея: „Беше прекрасен октомврийски ден на 1890 г. В едно купе на бързия влак Лион – Париж седяха двама души. Един белобрад старец на 65 г. и един 25-годишен младеж. Младежът разказа, че е завършил естествени науки и пътува за Париж на специализация в института на проф. Луи Пастьор.
- Радвам се за вас! Науката, която сте избрали, ще ви достави много случаи да се убедите в чудната премъдрост на Твореца. Вие сигурно сте религиозен човек, нали?... – Религиозен ли? Не!... Науката върши работата си без Бога.
Младежът си помисли, че събеседникът му е… неук, от старото поколение. Старецът въздъхна, извади от чантата си малка Библия, благоговейно се помоли и задълбочи в четене. На Парижката гара старецът му подаде визитната си картичка и любезно му каза: - Когато пристигнете в института, обадете ми се, драги господите. Младежът хвърли небрежен поглед върху картичката и с изненада прочете името – професор Луи Пастьор.
Пред самонадеяния младеж стоеше истински корифей на науката. „Благодетел на човечеството“! Така наричаха великия френски учен Луи Пастьор. Той положил началото на микробиологията като самостоятелна анука; създал метода на пастьоризирането; открил предпазните ваксини – средство за борба със заразните болести. Най-бележитото му откритие е методът за изработване на активен имунитет срещу възбудителя на бяс, получил разпространение в цял свят. Този велик учен и велик човек е бил дълбоко вярващ християнин. „Човек винаги ще се пита… какво има отвъд звездното небе? Ами зад него? Колкото повече се занимавам с изучаването на природата, толкова повече заставам в благоговейно изумление пред делата на Твореца... От моя светоглед аз заключавам, че ако бих и поискал сега да не признавам съществуванет на Бога, не бих могъл да направя това без да се умопобъркам“, признава Пастьор.
„Какъв Бог!“, ще възкликне някой подобно на младия парижанин. Ами Дарвин?!!! Ами неговата Теория за еволюцията?! „Да, ама не!“ беше известната фраза на наш известен журналист.
Ето какво изповядва Дарвин относно собствените си възгледи за Твореца и Създателя на Вселената: „В крайните моменти на колебание аз никога не съм бил атеист в тоя смисъл, че да отричам съществуването на Бога. Въпросът за Бога излиза извън пределите, достъпни на човешкия разум… Постоянно трябва да се внедрява вярата в Бога в умовете на децата!“
Може ли съвременинят човек да съществува без това чудо на чудесата – електричеството? Тук е мястото с уважение и почит да споменем името на Андре Мари Ампер. „Най-големият научен гений на века“ – така го наричали други бележити учени, наричан е още „Нютон на електричеството“. Физик и матаметик, Ампер е основоположникът на съвременната електродинамика. Името му блести в съзвездието на великите световни личности – учени, философи, поети… „Бог, тъй да се рече, е скрит в своите дела и чрез тях се издигаме до Него… Пиши с едната ръка, с другата се дръж за дрехата на Бога… Как велик е Бог, а нашето знанение е нищо!“, възкликва Ампер.
Ломоносов, руският гений, учен-енциклопедист, пребродил всички клонове на естествознанието, минното дело, металургията, геология, мореплаване, химия, астрономия. Изповядва: „Изследването на природата е трудно, колкото по-дълбоко прониква разсъждението, толкова по-ясно се вижда непостижимият Ускорител на цялото битие. Този видим свят е първият истински и немлъкващ проповедник на всемогъщието, величието и премъдростта Му. Толкова по-ясно си представяме Създателя, колкото повече постигаме нови открития… Тази неизмерно велика, непостижима, премъдра щедра Сила не е ли това, което ние наричаме Бог, велик и всемогъщ, премъдър и неизказано щедър?“
Един човек на 10 години с пръчка с търкала създаде математиката. До смъртта си на 39-тата си година беше вече завършил обиколката си из кръга на човешките знания. Написа най-знаменития трактат от древността до наше време; показа чудото на теглото на въздуха и обори една от най-големите грешки на старата физика; реши един от най-висшите проблеми на геометрията. Той забеляза нищожността на човешките знания и обърна мислите си към религията. В последните дни на живота си изповядва: „Не се познава Бог ползотворно, освен чрез Исуса Христа“. Този поразяващ гений се казва Блез Паскал.
Хайне, най-великият немски поет, дълго време е бил безбожник, изпаднал в богохулство. След дълго скитничество се обръща към Бога: „Стихотворения, които съдържаха оскърбления за милия Бог, предадох на пламъците… Аз се завърнах при Бога, както блудния син. Ако човек желае един Бог, който може да помага, трябва да приеме и неговата личност; неговата извънсветовност“.
Астрономията – науката за звездите, която облагородява човека, издига го над калното на Земята, венец на всички свободни изкуства, е ключът на свода, който ги обединява. Йохан Кеплер, който с вяра и копнеж търсеше небесна хармония, откри законите за движението на планетите. Той възкликва: „Благодаря ти, Творецо и Господи, че ми позволяваш да се радвам на Твоите дела! Със силата на ума, която Ти ми даде, открихме на човеците Твоите дела… Хвалете Господа, защото от Него и чрез Него и в Него е всичко, видимото и невидимото, това, което знаем и това, което не знаем“.
Може би ще последва „унищожителия“ въпрос на „свободномислещите“: „А кой създаде Бога???“ „Създаден“ и „Бог“ са думи несъвместими. Свещеното Писание ни разкрива, че Бог е Вечно Съществуващият, има Сам в Себе Си причините и всички необходими условия за бита Си. Той е Творец на всичко видимо и невидимо. Сам притежава безсмъртие, обитавайки в непрестъпна светлина: „Когото никой човек не е видял, нито може да види!“ (Тимотей 6:16)
Неизброими са нещата, които ние не виждаме с очите си, не можем да докоснем с ръце. Но те съществуват! Нали? Как тогава искаме да видим Бог – Твореца? Знаем ли що е време, материя? Дори учените атомни физици не успяват да видят атомите, нито електроните. А що е електричество? Не го виждаме, но миг не можем без него – да кажем ли, че не съществува? Великият американски физик експериментатор Робер Милкал констатира: „… че за крайната същност на електричеството не се знае нищо.“ А теоретикът физик Херман Вейл казва: „… различията между двата вида електричество – положително и отрицателно, представляват още по-голяма загадка.“ Колкото повече човек вдълбава в света и се инати да се покаже велик, толкова повече е принуден да признае: „Аз не разбирам, просто не разбирам някои неща…“ „Бог и Божестветото превишават нашия разум, поради което ние не можем напълно да проумеем Света – Божие творение!“ Бог е създал човека със свободна роля, никого не принуждава да го приеме, никого не принуждава да вярва в него. Човек сам трябва да вземе участие в създаването на вярата си към Бога. Чрез думите на своя син Исус Христос Бог ни призовава: „Ето стоя пред вратата и хлопам; ако чуе някой и ми отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене“. Бог иска само едно от нас: „Синко, дай си за мене сърцето!!! Аз ще ви приема и ще ви бъда отец и вие ще ми бъдете синове и дъщери!“ (Коринтяни 6:17, 18)
Севда Кадинова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023