За една седмица - 240 км пеша по билото на Стара планина
Публикувано на 22 Aug 2017 08:47
Планинският преход „Ком – Емине” е най-тежкият за преминаване от планинарите в България по отношение на разстояние и време за преодоляването му. Има няколко маршрута, по които може да се премине. И според тях дължината му варира между 600 и 650 км, а от началната до крайната точка на трасето са нужни между 18 и 25 дни през лятото, като това зависи от подготовката на туристите, тяхната физическа издръжливост и метеорологичните условия.
Група любители-планинари и ентусиасти решават да опитат предизвикателството „Ком – Емине”и се впускат в истинско приключение. Идеята е на д-р Ирена Георгиева от Павликени, която е със сериозен стаж в туризма. Тя поема и основната роля в организирането на групата. Хората в нея са предимно от Павликени, но има и от Германия, София и Велинград. Към тях се присъединява велинградчанката Нина Маврикова (начален учител, но с разнообразни интереси в различни области) и приятелят й д-р Стоян Георгиев, работещ във Велинград, но е от Монтана. Стават част от запалените туристи с ентусиазъм и желание да опитат предизвикателството и да достигнат, докъдето успеят. Групата е без съпорт (организиран превоз на багажа), не разполагат с палатки, не участват в организираните от туристическите дружества групи, разчитайки на себе си, на своите физически сили, воля и дух през дългите дневни преходи с тежки раници на гърба. Предварително е бил определен маршрут и резервирани хижи по пътя за нощувка и храна. Тръгват 13 души, но постепенно групата намалява и след Беклемето продължават четирима, които вече са в Източна Стара планина и на 21 август успешно завършиха прехода.
Всичко започва на 3 август със 7-часов преход от хижа „Ком” през върха Ком до хижа „Петрохан”. А раниците тежат от 11 до 15 кг. През втория ден вече натоварването се удвоява и следва 14-часов преход - около 42 км, от хижа „Петрохан” през гара Лакатник до хижа „Тръстеная”. Дългият и труден преход се усложнява и от огромни денивелации, високи температури, липса на вода по трасето. На третия ден отново 14-часов преход, около 46 км, от хижа „Тръстеная” до Ловен дом „Търсава” (бивша ловна резиденция на Тодор Живков). Пак много труден преход през хижа „Лескова”, връх Бигла, връх Данкуловица, с дълги участъци от чакъл, трошено-каменна настилка, убийствено за ходилата. Ново 14-часово ходене от хижа „Търсава” през Витиня, прохода Арабаконак до хижа „Чавдар”. Петият ден предлага вече до болка познат (в буквалния смисъл на думите) 14-часов преход от хижа „Чавдар” през хижа „Кашана”, връх Свищи плаз, връх Косица, връх Паскал, връх Картал, до хижа „Момина поляна”. Трасето пак е с огромни денивелации, рязка смяна на температурните условия. На 8 август, ден шести, е така чаканата почивка на хижа „Момина поляна”. Следва и най-дългият преход през седмия ден. 15 часа от хижа „Момина поляна” през връх Тетевенска баба, Безименен, Братаница, Каменна порта, Старопланинско конче, връх Вежен, връх Юмрука, хижа „Ехо” до хижа „Козя стена”. Осмият ден преминават от хижа „Козя стена” до прохода Беклемето. Така се получават общо 240 изходени километра от връх Ком до Беклемето! Седем дни ходене и един ден почивка. Дълги преходи по билото на Стара плана с често преминаване ту в северната й част, ту в южната. И само няколко метра в едната или другата посока е водела до промяна във времето. На север повече вятър, хлад и мъгли, а на юг – слънце и изчезване на мъглите. Своите впечатления и емоции от незабравимите 8 дни в Стара планина Нина Маврикова е разкрила в един импровизиран дневник.
4 август
Един по-различен изгрев.
Няма снимки днес. Тръгване в 5:30, пристигане в 19:50... Над 42 изходени км, 11 кг раница, 40° температури, денивелация, която варираше като луда. 2030 м – 350 м, 1500 м после 800 м надморска височина. Качи се, слезни, качи се, слезни! Хижа „Петрохан”, Тодорини кукли, хижа „Пробойница”, Лакатник гара, Лакатнишки скали, хижа „Тръстеная“. Много красота, но няма време за снимки. Още след втория преход теглото на раниците беше свалено с по около 4-5 кг – изхвърлихме всички белези на цивилизацията от раниците си и оставихме само жизнено необходими вещи.
5 август
„Може би е смешно или глупаво, може би е лудост, но аз мисля, че съмва не защото изгрява слънцето, а защото хората отварят очи”. - Стефан Цанев Добро утро, приятели!
Ден трети.
Ставане в 5:30. Пристигане в Ловен дом „Търсава” в 21:15... Над 46 км из планините...Жега, безводие, много пришки, болки в ставите, ходене, ходене и пак ходене... Ааа, невероятно вкусна курбан чорба и пълнени чушки в хижа „Лескова” - струва си да се иде до там ;)
Навсякъде срещаме табелката "Ком - Емине - Международен път на дружбата"... Днес нашият Борко му даде звучното име "Пътят на болката". Отива му...
Средна скорост 2,5 - 3 км в час поддържаме с почивките, ако на това му казвате мотаене, трябва да попитате ставите ни :) ;)
7 август
Добро утро от връх Етрополска баба! Спинкате ли?! А някои вече крачат от два часа...
Ден пети мина. Зор. Ставане в 5:00, тръгваме от хижа „Чавдар, пристигане в 18:40 в хижа „Момина поляна”, доста над 40 км ходене. Жега над 38° по билото и изведнъж студ 12°, после вятър ще те отнесе и веднага след това адски пек. Връх Косица, връх Паскал (него го минахме седем пъти ; )), връх Картал, ходене, ходене...
Тръгнахме 13 човека, днес бяхме 9... Хубавата новина е, че утре е ден за ПОЧИВКА!!! А от вдругиден като продължим, ще сме шестима...
Единствената без пришки от групата съм аз, но пък имам болки във всички стави. От раменните до глезените, като „огнището на болката" обикаля цялото тяло и се спира с всичка сила на колянната и илеосакралната ;) (все пак съм с група от лекари). Важното е, че тази вечер ще празнуваме - вече сме в ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН.
8 август
С най-малкия хижар Каменчо и котарака Пако ;) Разкошно е да починеш - дъжд, гръмотевици, светкавици, много спане, много ядене, игра на карти и четене на пътеводители ;) Чист, свеж въздух и бистра планинска вода. Щастлива! 9 август
Добро утро от 04:44 до сега! Мъглата е жестока, настроението е прекрасно и шестимата закусваме ;) Поздрав от мъгливото Старопланинско конче!
Вкусен обяд на връх Вежен! Днес направихме рекорд по дълго ходене 15 часа - тръгване в 05:00 от Момина поляна - пристигане в 19:45...
Най-прекрасните места, които съм виждала! Най-голямата умора, която съм изпитвала. Отиваме да ядем леща. Гледките тук са ЗАШЕМЕТЯВАЩИ!!! 10 август
За нас със Стоян пътеката спира до тук. Споделихме тези дни с разкошни хора: Благодаря на Ирка, че ни направи част от това приключение на ръба на нашите възможности и на Ицо, защото е най-добрият планински водач на света!
Благодаря на Цуцко, защото ни запозна с тези невероятни хора и просто, защото си е роден прекрасен ;)
Благодарности огромни на страхотното семейство Рени и Добри - най-услужливите и всеотдайни планинари! (Дължим ви СПА уикенд във Велинград!)
На Боркооо, ех, Борко! Възхищавам се на духа му, чувството за хумор и умението да разсмива хората във всякакви ситуации!
На Ачко - синоним на енергия, жизненост, младост и ... горд син на баща си ;)
На Лори, която ми показа какво е упоритост и издръжливост - пет часа мачкане на чакъл със стъпала, целите в пукащи се пришки! На Цецко джипиеса - без теб нямаше да стигнем до никъде ;)
На Дидо за полезната физиотерапия и ценните животоспасяващи съвети!!! (Ооо, някои от лечебните терапии бяха ммм.... :D :D :D)
И на Сашо - за нагледния пример, че раница от 28 кг не трябва да се носи ;)
Благодаря най-много на Господ, че сме живи и здрави!!!
Ние обичаме планината - да и се наслаждаваме, да я разглеждаме, да й се радваме, да релаксираме сред красотите й, да медитираме и да сме щастливи там.
Вече знам, че не обичам ежедневни преходи от по 14-15 часа, в които не виждаш нищо друго освен туристическите обувки на предходния и не забелязваш нищо от красотата около теб, защото раницата те натиска надолу, а времето те притиска и само крачиш, крачиш, крачиш...Снимки се правят в движение, докато се препъваш из клека и камънака, защото гледаш нагоре, а не в краката си, преобличаш се в движение, пиеш вода в движение и правиш конски прави почивки за по 30 сек. и пак вървиш, вървиш, вървиш...
Знам, че аз, която не пия никакви лекарства, дори аналгин, сега пиех по шепа хапчоля ежедневно плюс стотици мазила за всяка изнурена частичка от тялото ми.
"НИЩО НЕ ТРЯБВА ДА Е НА ВСЯКА ЦЕНА!"- цитат от Ицо
"Ако нещо спре до ти доставя удоволствие, значи няма смисъл да го правиш" цитат от Рени. Това е от мен.
Ааа, УСПЕХ на останалите четирима от групата - Ирка, Ицо, Ачко и Цецко! Вярвам във вас, вие сте машини!
P.S. Разбира се, благодаря на Стоян, че се подложи на това изпитание; за да ми угоди!
След нелеките преживявания в сърцето на природата и свързаните с това несгоди става ясно за всички любители туристи, че планината е вълшебна. Красота, прелест, величие, спокойствие. Преходът „Ком – Емине” обаче не е насочен към насладата от общуването с природата, а към преодоляване на предизвикателства и трудности, свързани с разстояния, физическа и психическа издръжливост. Хубавите моменти са при споделените емоции между хората в групата, радостта от постигането на дневните цели и сплотяването на екипа.
Георги Дишлянов
Група любители-планинари и ентусиасти решават да опитат предизвикателството „Ком – Емине”и се впускат в истинско приключение. Идеята е на д-р Ирена Георгиева от Павликени, която е със сериозен стаж в туризма. Тя поема и основната роля в организирането на групата. Хората в нея са предимно от Павликени, но има и от Германия, София и Велинград. Към тях се присъединява велинградчанката Нина Маврикова (начален учител, но с разнообразни интереси в различни области) и приятелят й д-р Стоян Георгиев, работещ във Велинград, но е от Монтана. Стават част от запалените туристи с ентусиазъм и желание да опитат предизвикателството и да достигнат, докъдето успеят. Групата е без съпорт (организиран превоз на багажа), не разполагат с палатки, не участват в организираните от туристическите дружества групи, разчитайки на себе си, на своите физически сили, воля и дух през дългите дневни преходи с тежки раници на гърба. Предварително е бил определен маршрут и резервирани хижи по пътя за нощувка и храна. Тръгват 13 души, но постепенно групата намалява и след Беклемето продължават четирима, които вече са в Източна Стара планина и на 21 август успешно завършиха прехода.
Всичко започва на 3 август със 7-часов преход от хижа „Ком” през върха Ком до хижа „Петрохан”. А раниците тежат от 11 до 15 кг. През втория ден вече натоварването се удвоява и следва 14-часов преход - около 42 км, от хижа „Петрохан” през гара Лакатник до хижа „Тръстеная”. Дългият и труден преход се усложнява и от огромни денивелации, високи температури, липса на вода по трасето. На третия ден отново 14-часов преход, около 46 км, от хижа „Тръстеная” до Ловен дом „Търсава” (бивша ловна резиденция на Тодор Живков). Пак много труден преход през хижа „Лескова”, връх Бигла, връх Данкуловица, с дълги участъци от чакъл, трошено-каменна настилка, убийствено за ходилата. Ново 14-часово ходене от хижа „Търсава” през Витиня, прохода Арабаконак до хижа „Чавдар”. Петият ден предлага вече до болка познат (в буквалния смисъл на думите) 14-часов преход от хижа „Чавдар” през хижа „Кашана”, връх Свищи плаз, връх Косица, връх Паскал, връх Картал, до хижа „Момина поляна”. Трасето пак е с огромни денивелации, рязка смяна на температурните условия. На 8 август, ден шести, е така чаканата почивка на хижа „Момина поляна”. Следва и най-дългият преход през седмия ден. 15 часа от хижа „Момина поляна” през връх Тетевенска баба, Безименен, Братаница, Каменна порта, Старопланинско конче, връх Вежен, връх Юмрука, хижа „Ехо” до хижа „Козя стена”. Осмият ден преминават от хижа „Козя стена” до прохода Беклемето. Така се получават общо 240 изходени километра от връх Ком до Беклемето! Седем дни ходене и един ден почивка. Дълги преходи по билото на Стара плана с често преминаване ту в северната й част, ту в южната. И само няколко метра в едната или другата посока е водела до промяна във времето. На север повече вятър, хлад и мъгли, а на юг – слънце и изчезване на мъглите. Своите впечатления и емоции от незабравимите 8 дни в Стара планина Нина Маврикова е разкрила в един импровизиран дневник.
4 август
Един по-различен изгрев.
Няма снимки днес. Тръгване в 5:30, пристигане в 19:50... Над 42 изходени км, 11 кг раница, 40° температури, денивелация, която варираше като луда. 2030 м – 350 м, 1500 м после 800 м надморска височина. Качи се, слезни, качи се, слезни! Хижа „Петрохан”, Тодорини кукли, хижа „Пробойница”, Лакатник гара, Лакатнишки скали, хижа „Тръстеная“. Много красота, но няма време за снимки. Още след втория преход теглото на раниците беше свалено с по около 4-5 кг – изхвърлихме всички белези на цивилизацията от раниците си и оставихме само жизнено необходими вещи.
5 август
„Може би е смешно или глупаво, може би е лудост, но аз мисля, че съмва не защото изгрява слънцето, а защото хората отварят очи”. - Стефан Цанев Добро утро, приятели!
Ден трети.
Ставане в 5:30. Пристигане в Ловен дом „Търсава” в 21:15... Над 46 км из планините...Жега, безводие, много пришки, болки в ставите, ходене, ходене и пак ходене... Ааа, невероятно вкусна курбан чорба и пълнени чушки в хижа „Лескова” - струва си да се иде до там ;)
Навсякъде срещаме табелката "Ком - Емине - Международен път на дружбата"... Днес нашият Борко му даде звучното име "Пътят на болката". Отива му...
Средна скорост 2,5 - 3 км в час поддържаме с почивките, ако на това му казвате мотаене, трябва да попитате ставите ни :) ;)
7 август
Добро утро от връх Етрополска баба! Спинкате ли?! А някои вече крачат от два часа...
Ден пети мина. Зор. Ставане в 5:00, тръгваме от хижа „Чавдар, пристигане в 18:40 в хижа „Момина поляна”, доста над 40 км ходене. Жега над 38° по билото и изведнъж студ 12°, после вятър ще те отнесе и веднага след това адски пек. Връх Косица, връх Паскал (него го минахме седем пъти ; )), връх Картал, ходене, ходене...
Тръгнахме 13 човека, днес бяхме 9... Хубавата новина е, че утре е ден за ПОЧИВКА!!! А от вдругиден като продължим, ще сме шестима...
Единствената без пришки от групата съм аз, но пък имам болки във всички стави. От раменните до глезените, като „огнището на болката" обикаля цялото тяло и се спира с всичка сила на колянната и илеосакралната ;) (все пак съм с група от лекари). Важното е, че тази вечер ще празнуваме - вече сме в ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН.
8 август
С най-малкия хижар Каменчо и котарака Пако ;) Разкошно е да починеш - дъжд, гръмотевици, светкавици, много спане, много ядене, игра на карти и четене на пътеводители ;) Чист, свеж въздух и бистра планинска вода. Щастлива! 9 август
Добро утро от 04:44 до сега! Мъглата е жестока, настроението е прекрасно и шестимата закусваме ;) Поздрав от мъгливото Старопланинско конче!
Вкусен обяд на връх Вежен! Днес направихме рекорд по дълго ходене 15 часа - тръгване в 05:00 от Момина поляна - пристигане в 19:45...
Най-прекрасните места, които съм виждала! Най-голямата умора, която съм изпитвала. Отиваме да ядем леща. Гледките тук са ЗАШЕМЕТЯВАЩИ!!! 10 август
За нас със Стоян пътеката спира до тук. Споделихме тези дни с разкошни хора: Благодаря на Ирка, че ни направи част от това приключение на ръба на нашите възможности и на Ицо, защото е най-добрият планински водач на света!
Благодаря на Цуцко, защото ни запозна с тези невероятни хора и просто, защото си е роден прекрасен ;)
Благодарности огромни на страхотното семейство Рени и Добри - най-услужливите и всеотдайни планинари! (Дължим ви СПА уикенд във Велинград!)
На Боркооо, ех, Борко! Възхищавам се на духа му, чувството за хумор и умението да разсмива хората във всякакви ситуации!
На Ачко - синоним на енергия, жизненост, младост и ... горд син на баща си ;)
На Лори, която ми показа какво е упоритост и издръжливост - пет часа мачкане на чакъл със стъпала, целите в пукащи се пришки! На Цецко джипиеса - без теб нямаше да стигнем до никъде ;)
На Дидо за полезната физиотерапия и ценните животоспасяващи съвети!!! (Ооо, някои от лечебните терапии бяха ммм.... :D :D :D)
И на Сашо - за нагледния пример, че раница от 28 кг не трябва да се носи ;)
Благодаря най-много на Господ, че сме живи и здрави!!!
Ние обичаме планината - да и се наслаждаваме, да я разглеждаме, да й се радваме, да релаксираме сред красотите й, да медитираме и да сме щастливи там.
Вече знам, че не обичам ежедневни преходи от по 14-15 часа, в които не виждаш нищо друго освен туристическите обувки на предходния и не забелязваш нищо от красотата около теб, защото раницата те натиска надолу, а времето те притиска и само крачиш, крачиш, крачиш...Снимки се правят в движение, докато се препъваш из клека и камънака, защото гледаш нагоре, а не в краката си, преобличаш се в движение, пиеш вода в движение и правиш конски прави почивки за по 30 сек. и пак вървиш, вървиш, вървиш...
Знам, че аз, която не пия никакви лекарства, дори аналгин, сега пиех по шепа хапчоля ежедневно плюс стотици мазила за всяка изнурена частичка от тялото ми.
"НИЩО НЕ ТРЯБВА ДА Е НА ВСЯКА ЦЕНА!"- цитат от Ицо
"Ако нещо спре до ти доставя удоволствие, значи няма смисъл да го правиш" цитат от Рени. Това е от мен.
Ааа, УСПЕХ на останалите четирима от групата - Ирка, Ицо, Ачко и Цецко! Вярвам във вас, вие сте машини!
P.S. Разбира се, благодаря на Стоян, че се подложи на това изпитание; за да ми угоди!
След нелеките преживявания в сърцето на природата и свързаните с това несгоди става ясно за всички любители туристи, че планината е вълшебна. Красота, прелест, величие, спокойствие. Преходът „Ком – Емине” обаче не е насочен към насладата от общуването с природата, а към преодоляване на предизвикателства и трудности, свързани с разстояния, физическа и психическа издръжливост. Хубавите моменти са при споделените емоции между хората в групата, радостта от постигането на дневните цели и сплотяването на екипа.
Георги Дишлянов
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023