Изложба от Бургас разказва за нестинарството
Публикувано на 13 Jun 2017 09:41
Н 8 юни в Историческия музей бе представена изложбата на Регионален исторически музей (РИМ) Бургас „Нестинарството - българската магия с огнена жарава”. Тя идва във Велинград след гостуванията си в Националния етнографски музей на Полша във Варшава, както и в РЕМ - Пловдив, ЕМО „Етър”, ИМ Каварна, БАН - София, РИМ-Хасково, РИМ Шумен, в село Българи и Трявна.
Автор на изложбата е дългогодишният директор на РИМ Бургас археологът Цоня Дражева (1954- 2013г). 11 табла с фотографии от периода 1946 - 1953 г. представят в детайли нестинарския празник, който винаги се провежда на 3 юни (деня на светите Константин и Елена по стар стил) в село Българи. Празничният ритуал започва от ранна утрин с обредно шествие, начело на което се движат млади момци, носещи богато украсени икони на светите Константин и Елена. Шествието обикаля в кръг около селото и заедно със свещеник обхожда аязмите - свещените за селото извори и параклиси. Празникът завършва вечерта, като кулминацията е танцът на нестинарите върху огнената жарава. На таблата е отделено специално внимание на последната Главна нестинарка - баба Злата Даскалова. Изложбата показва и оригинални експонати - две икони на светите Константин и Елена и на света Богородица, автентична нестинарска носия и кожен тъпан, който е на 70 години.
В най-югоизточната част на Бургаския регион се намират едни от най-древните населени места на Балканския полуостров. Тук са се обединявали през хилядолетията различни етноси, култури и религии. В планината Странджа и днес все още могат да се открият живи традициите, свързани с магическия обред нестинарство - игра върху огнена жарава. Този ритуал продължава да се практикува и днес от хората в Бургаския край със същото преклонение и вяра в божествената сила на Слънцето и Огъня.
До началото на 20 век в 26 села на Южночерноморското крайбрежие, разположени в община Царево и в околността на градовете Мидия и Виза (днес в Турция), са били запазени древните огнища на магическата обредност с огнената жарава. Това население с особена историческа съдба принадлежи към най-старата етнографска група „рупци”. По време на турското робство то остава изолирано от официалната политическа, етническа и религиозна система и това е причината да се запази здрава връзката с традиционната култура на древна Тракия и орфическите празници.
В танца на нестинарите се откриват далечни спомени на древни тракийски култови практики за магическо посвещение. Подобно на древните земеделски общества те са вярвали, че началото на годината започва на 23 април, когато е Гергьовден по стар стил, защото тогава се възражда природата. Разполовяването на годината на полугодияу отбелязвани с празниците Гергьвден и Димитровден, е свързано и със звездния календар на нестинарите, в който най-важно място заема съзвездието Плеяди, което народът ни нарича „Квачка” или „Кокошка”. От средата на май до края на юни Плеядите се явяват в долната част на звездната карта на Северното полукълбо. В средата на периода, когато съзвездиетое „долу”, нестинарите почитат огненото излъчване на слънцето, като през нощта правят своите игри върху огнената жарава.
При приемането на християнството, нестинарите приспособяват стария тракийски пантеон към новата религия и се вписват в християнската празнична култура под покровителството на светите Константин и Елена. Константин Велики е бил поклонник на слънчевия култ и орфическата философия. На смъртния си одър той приел новата религия - християнството и така посочил пътя на единението на духовните ценности. Затова нестинарите са ревностни християни и благочестиви праведници, а преди играта в огън се пречистват с пост, като 40 дни спазват редица нравствени въздържания, за да получат подкрепата на своя патрон.
Важна роля в обредните елементи на празничния ритуал играе символът на Слънцето - кръгът. Освен обиколката в кръг около селото, в кръгла форма се оформя и главната ритуална сцена. През целия ден на площада на селото гори огън, разпалван и поддържан от стар нестинар, а жаравата се растила в кръг с диаметър 8- 10 метра. Рано сутринта в една от уважаваните нестинарски къщи се извършва жертвоприношение с теле, от което се приготвя обредно ястие „курбан” за всички участници в празника. След свечеряване започват неспирни хора в кръг около жаравата. Под тежките, насечени звуци на ритуалния тъпан „прихванатите” нестинари изпадат в особено възторжено състояние, но първи влизат в жаравата старите - главните нестинарки. Подвиквайки силно и насечено, те пресичат на кръст жаравата и после танцуват няколко минути със свещените икони в ръце, като така отварят свещеното пространство за посвещението на другите в огъня. По време на нестинарската игра около кръга на жаравата непрекъснато обикалят музикантите с тъпана и носачите с иконите. Така те пазят свещеното пространство по време на магическите действия на главните нестинарки.
Изложбата бе представена от Росица Топалова от РИМ Бургас. С особено чувство на уважение тя каза за Цоня Дражева, че е била човек, на когото дори не можеш да се разсърдиш. Росица Топалова подчерта, че истинските нестинари играят само на деня на светите Константин и Елена (3 юни по стар стил), всички други случаи са просто бизнес.
Директорът на Историческия музей Снежана Велева благодари на РИМ- Бургас за тяхното първо гостуване във Велинград, изрази надежда, че срещите между двата музея ще продължат и подари на гостите книги от поредицата „Цепина”. Като представител на общината Илияна Гешева откри изложбата, която ще остане във велинградския музей и по време на тазгодишните Празници на културата.
Веска Божкова
Автор на изложбата е дългогодишният директор на РИМ Бургас археологът Цоня Дражева (1954- 2013г). 11 табла с фотографии от периода 1946 - 1953 г. представят в детайли нестинарския празник, който винаги се провежда на 3 юни (деня на светите Константин и Елена по стар стил) в село Българи. Празничният ритуал започва от ранна утрин с обредно шествие, начело на което се движат млади момци, носещи богато украсени икони на светите Константин и Елена. Шествието обикаля в кръг около селото и заедно със свещеник обхожда аязмите - свещените за селото извори и параклиси. Празникът завършва вечерта, като кулминацията е танцът на нестинарите върху огнената жарава. На таблата е отделено специално внимание на последната Главна нестинарка - баба Злата Даскалова. Изложбата показва и оригинални експонати - две икони на светите Константин и Елена и на света Богородица, автентична нестинарска носия и кожен тъпан, който е на 70 години.
В най-югоизточната част на Бургаския регион се намират едни от най-древните населени места на Балканския полуостров. Тук са се обединявали през хилядолетията различни етноси, култури и религии. В планината Странджа и днес все още могат да се открият живи традициите, свързани с магическия обред нестинарство - игра върху огнена жарава. Този ритуал продължава да се практикува и днес от хората в Бургаския край със същото преклонение и вяра в божествената сила на Слънцето и Огъня.
До началото на 20 век в 26 села на Южночерноморското крайбрежие, разположени в община Царево и в околността на градовете Мидия и Виза (днес в Турция), са били запазени древните огнища на магическата обредност с огнената жарава. Това население с особена историческа съдба принадлежи към най-старата етнографска група „рупци”. По време на турското робство то остава изолирано от официалната политическа, етническа и религиозна система и това е причината да се запази здрава връзката с традиционната култура на древна Тракия и орфическите празници.
В танца на нестинарите се откриват далечни спомени на древни тракийски култови практики за магическо посвещение. Подобно на древните земеделски общества те са вярвали, че началото на годината започва на 23 април, когато е Гергьовден по стар стил, защото тогава се възражда природата. Разполовяването на годината на полугодияу отбелязвани с празниците Гергьвден и Димитровден, е свързано и със звездния календар на нестинарите, в който най-важно място заема съзвездието Плеяди, което народът ни нарича „Квачка” или „Кокошка”. От средата на май до края на юни Плеядите се явяват в долната част на звездната карта на Северното полукълбо. В средата на периода, когато съзвездиетое „долу”, нестинарите почитат огненото излъчване на слънцето, като през нощта правят своите игри върху огнената жарава.
При приемането на християнството, нестинарите приспособяват стария тракийски пантеон към новата религия и се вписват в християнската празнична култура под покровителството на светите Константин и Елена. Константин Велики е бил поклонник на слънчевия култ и орфическата философия. На смъртния си одър той приел новата религия - християнството и така посочил пътя на единението на духовните ценности. Затова нестинарите са ревностни християни и благочестиви праведници, а преди играта в огън се пречистват с пост, като 40 дни спазват редица нравствени въздържания, за да получат подкрепата на своя патрон.
Важна роля в обредните елементи на празничния ритуал играе символът на Слънцето - кръгът. Освен обиколката в кръг около селото, в кръгла форма се оформя и главната ритуална сцена. През целия ден на площада на селото гори огън, разпалван и поддържан от стар нестинар, а жаравата се растила в кръг с диаметър 8- 10 метра. Рано сутринта в една от уважаваните нестинарски къщи се извършва жертвоприношение с теле, от което се приготвя обредно ястие „курбан” за всички участници в празника. След свечеряване започват неспирни хора в кръг около жаравата. Под тежките, насечени звуци на ритуалния тъпан „прихванатите” нестинари изпадат в особено възторжено състояние, но първи влизат в жаравата старите - главните нестинарки. Подвиквайки силно и насечено, те пресичат на кръст жаравата и после танцуват няколко минути със свещените икони в ръце, като така отварят свещеното пространство за посвещението на другите в огъня. По време на нестинарската игра около кръга на жаравата непрекъснато обикалят музикантите с тъпана и носачите с иконите. Така те пазят свещеното пространство по време на магическите действия на главните нестинарки.
Изложбата бе представена от Росица Топалова от РИМ Бургас. С особено чувство на уважение тя каза за Цоня Дражева, че е била човек, на когото дори не можеш да се разсърдиш. Росица Топалова подчерта, че истинските нестинари играят само на деня на светите Константин и Елена (3 юни по стар стил), всички други случаи са просто бизнес.
Директорът на Историческия музей Снежана Велева благодари на РИМ- Бургас за тяхното първо гостуване във Велинград, изрази надежда, че срещите между двата музея ще продължат и подари на гостите книги от поредицата „Цепина”. Като представител на общината Илияна Гешева откри изложбата, която ще остане във велинградския музей и по време на тазгодишните Празници на културата.
Веска Божкова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023