Да опознаем истинската си история!

Публикувано на 02 May 2017 10:18

В бр. 16 от 2017 г. вестник “Темпо” публикува статия от Иван Николаев Аршинков, която е озаглавена „За „народните герои”, душмани и грипа”. От нея разбрахме, че авторът е на 25 години (роден е през 1992 г.), че учил Икономика във Франция и че работи в България от 2016 г. Разбрахме, че родословието му е от Чепино и че семейството живее от дълги години в София. Баща му е свещеник.
Като лично мнение приемам част от написаното. Изказът му показва средата, в която е израснал, което не негов минус. Не е уважително към читателите му опита да пише в сегашно време, тъй като той не е свидетел на коментираните събития.
Не мога да приема, че през изминалите 27 години от 10 ноември 1989 година, в годините на т. н. демокрация всичко е по мед и масло. Та нима авторът не вижда ровещите в кофите за боклук стотици наши сънародници. Че 41,3 % от пенсионерите (2 400 000 души) получават пенсии под утвърденият праг на бедност в България ( при 23,7% за Европейския съюз). Че през “лошите” 45 години след Девети септември 1944 г. във Велинград се построиха 16 завода, 26 почивни станции, градът се канализира и водоснабди. В общината работеха 14 196 души, докато към 31.12.1916 г. те са 6658 - 7558 по-малко. Във Велинград през 1989 г. е произведена обща промишлена продукция за 165 706 хил. лв. През същата година отчетената печалба е 15 883 хил. лв. Колко сега се произвежда малцина знаят. До Девети септември 1944 г. в трите села е имало 720 жилища. От 1944 до 1990 г. са построени 8937 нови жилища. Сега ежегодно се строят около 50-60 жилища. В тези 45 години (от 1944 до 1989 г.) Велинград съчета производството и туризма и се посещаваше от близо 1 млн. почиващи, през 2016 г. - 384 000. Музеят „Вела Пеева” се посещаваше от около 200 000 души. Ежедневно се изнасяха по над 20 беседи.
Велинград в преброяването през 1991 г. имаше 25 000 жители, през 2014 г. те са 21 942 - 3000 по-малко. В общината имаме отрицателен прираст. През 2014 г. той е 5,4 промила, като от 2010 до 2014 г. с натрупване отрицателният прираст е 16,3 промила, т.е. починалите са повече от родените. Страшна перспектива ...! Кой българин с охота става гурбетчия? Защо Вие и Вашето поколение учите в чужбина и в повечето случаи оставате завинаги там като емигранти?
Опитали сте се и сте изградили неверен образ на патрона на града ни Вела Пеева. Къщата на баща й Пею Пеев е орташка по 1/2 с неговия шурей (брат на жена му). Двамата са съдружници и в магазина с размери 4/5 метра. Какво е можело да се изкара от тази дребна търговия? За Вела Пеева и нейните родители моите съграждани винаги са изразявали почит и уважение. Тя е родена и израснала в Каменица. Тук, а не в Пазарджик и в София, където учи, тя се е възпитавала. Когато с Гера стават партизанки, те изпращат до родителите си писмо от Балкана, в което пишат: „Мила мамо и тате, прощавайте, че заминахме без да ви се обадим”. Какво уважение имат те към своите родители? Вела е партизанка 13 месеца. Последните 37 дни прекарва сама в местността „Бялата скала”. Снабдявана е с храна, дрехи. Снабдена е и резервни очила. Убита на 3 май 1944 г. Там сред камънаците на Арабчал е съблечена гола, намушкана с щикове, с отрязана глава, оставена за назидание. Там тя е и погребана. Властта не разрешава да бъде погребана в Каменица. Убийците получават награда от 50 000 лева. Държавата плаща на полицаи да убиват и режат глави, за което им дава държавна парична премия. И това не се наричало фашизъм...
Велинградският поет Пею Ангелов Пеев е написал следните стихове:
Отрязана глава,
с коса завързана на клечка
поливаше
с кръв пръстта!
Не беше филм!
Не беше и шега зловеща!
Видя България
с отрязана от „българи” глава!
А бях дете,
а бях момче
на девет майчини лета...
От този ден детството
ми свърши!
През 1980 г. излиза книгата „Моята сестра Вела”. Автор Гера Пеева (Чаушева). През 1982 г. излиза второ издание. Отпечатани са 300 000 броя. Всички са изчерпани още през 1984 г. Сега трудно можеш да намериш тази книга. Има я само в библиотеките.
Аз съм на 70 години. Написал съм 3 книги. „Последните 20 години във Велинград”, „85 години организиран футбол в Чепинско”. В нея вписано и името на твоя дядо - Иван. Последната (от 2014 г.) е със заглавие „Издирени записани имена, дати, събития и снимки за родния край Велинград”. Тя е от 540 страници, формат А4. Потърсете я и прочетете написаното в нея. То не е измислено от мен. Извадено е от стотиците вестници, списания и книги описани в книгата. В нея няма политически намеци и изводи. Едва тогава ще Ви поканя на разговор за историята на нашия Велинград. Може би ще науча от Вас още нещо записано за Велинград.
Опитът Ви да направите паралел между Вела и Динка Георгиева Кангалова-Пицина според мен е неетичен. Родители са й Юрдана и Георги Пицин. Майка й има предишен брак с Иван Узунов, от който има две деца Тодор (роден 1912 г.) и Цвета ( родена 1919 г.) Синът й Тодор от първия брак е бил партизанин в отряд „Антон Иванов”. Отровен край Пещера от хляб, замесен със „стрихинин” (силна отрова). Печалното в случая, че хлябът е бил донесен от брата на партизанина Петър Велев. „Брат-брата трови”. Така е озаглавена една от главите в книгата на Атанас Семерджиев „И никой не се завърна. И това не е фашизъм? Прочетете я...
Динка има брат Васил, който живее във Велинград. Тя почти не е живяла в Каменица. Вероятно фамилията Кангалова е била на нейния съпруг, който не е бил местен, но никой от живите сега в Каменица не даде повече сведения за тази фамилия. Такива не открихме в служба „Есграон” на Община Велинград. Само се знае, че около 1960 година тя се завръща в Каменица без мъж. Имала е труден характер, била е необщителна. Носела е прякора „Трошканата”. Местните жители споделят и причините тя да бъде изпратена в Ловеч, но това са само спомени. По Вашите сведения тя е починала на 4 май 1961 г. Не е погребана във Велинград.
След Девети септември 1944 г. в с. Каменица са осъдени на смърт от Народният съд и убити 6 наши съкварталци (виж стр. 93 от цитираната по-горе книга). В книгата са изписани са имената на убитите и от другите села. Изписани са и имената на убитите в антифашиската борба в Чепинско. Изписани и имената на лицата изпратени в лагери и затвори след Девети септември 1944 г. Вписано е и нейното име.
Предстои на 3 май 2017 г. да почетем 73 годишнина от убийството на Вела Пеева. В този ден ще посетя гроба на нейните родители, ще прелея вино, ще запаля свещ и поставя цвете в нейна памет.
Никола Делиев, 24 април 2017 г.

Дни преди 3 май по инициатива на председателя на Съюза на офицерите и сержантите от запаса Костадин Златев и със съдействието на Община Велинград бяха почистени районът и паметната плоча на Вела Пеева на Бялата скала. Часове наред работиха 12 човека с 3 високопроходими автомобила и 5 моторни резачки.

Велинград тел: 0876521487

Бърза реакция предотврати горски пожар

Публикувано на 29 Aug 2025 17:10

Държавно горско стопанство „Алабак“, както и Доброволното формирование - Велинград. Изгорели са само около 200 кв.м. сухи треви и стърнища.
Пожарът е изцяло ликвидиран, съобщи говорителят на ОД на МВР - Пазарджик Мирослав Стоянов. Но призова гражданите към повишено внимание и отговорност при спазване на противопожарните мерки, защото ако подобен пожар не бъде бързо изгасен и навлезе в гората, щетите ще са огромни.
Темпо