Tуристки от ТД “Юндола” участваха в националния женски поход
Публикувано на 14 Mar 2017 08:58
От 1 до 5 март т.г. се проведе 57-ят национален поход на жените, организиран от Българска федерация по туризъм със съдействието на Община Златоград и на ТД “Карлък” Смолян. Както винаги бе в чест на 3-ти март - 139 години от Освобождението на България от османско иго и 8-ми март - международния ден на жената. Естествено, имаше и велинградско присъствие - участничките от ТД “Юндола“ Неда Панайотова, Цветана Табакова, Веселинка Влахова и Пенка Иванова.
Походът започна от Пловдив. След първоначалните емоции от срещата със стари познати се отправихме за най-южния град на България - Златоград. Поради мекия климат и минималните количества сняг през зимата околностите му предлагат добри възможности за практикуването на пешеходен туризъм през цялата година. Градът е разположен по поречието на река Върбица. Източните Родопи са го прегърнали топло в обятията си. Тук е открита най-старата датирана църква на християните в Родопите - “Успение Богородично“ от 1834 година. Тя е странно ниска, защото е вкопана в земята, за се запази от турците и до днес.
В града има още уникални паметници на културата са Стояновата къща с килийното и училище от 1832, Етнографският комплекс с автентичните си родопски къщи от 18 век. Калдъръмените улички са изпъстрени с дюкянчета, където още са живи уникални български занaяти: тъкачество, грънчарство, ножарство, цървулджийство, златарство. И тук човек може лесно да изгуби връзката с действителността и да се потопи в отминали епохи, да стои и часове наред да наблюдава майсторството на занаятчиите.
Извън рамките на града също има какво да се види. Първият ни маршрут беше до параклиса на Св. Атанас, разположен на едноименния връх. Свети Атанас е пазителят на Златоград. Маршрутът се движи по екопътека със звучното име “Планинска прегръдка”, която е с дължината 4 км. Преминахме през красива широколиста гора. По пътя имаше места за почивка и много извори със студена планинска вода. Продължихме до самотна скала, наречена “Чуката“. От скалата се разкрива великолепна гледка и Златоград се вижда като на длан. И така стигнахме до параклиса “Св. Атанас”, разположен сред прохладна горичка. Мястото ни се стори малко запустяло. Преходът ни отне около 3 часа и половина и като за начало на похода беше добър старт.
На следващия ден рано потеглихме към местността Читакови колиби. По пътя се отбихме до семеен Спа хотел “Панорама”, който се намира в уникална живописна местност над Златоград. Панорамата, откриваща се от това място, е невероятна. След краткото “зареждане на батериите“ с прекрасните гледки, продължихме към връх Света Неделя. Преминахме през село Пресока (за радост на малобройното му население) и Читакови колиби. Така стигнахме до еко пътеката “Света Неделя”. По маркирания и изключително живописен маршрут преминахме през местността Белите камъни и стигнахме до връх Света Неделя. Надморската височина на върха е 865 м. и от него при изгрев слънце може да се види Бяло море. На този връх е разположен и едноименният параклис “Света Неделя”, построен през 1916 г. След кратка почивка потеглихме назад към Златоград. Този ден преходът бе доста дълъг - около 7 часа. Прибрахме се изморени, но доволни от видяните прекрасни гледки.
На националния празник 3 март взехме участие в градското тържество на Златоград. Поднесохме цветя на паметниците на Дельо хайдутин и на загиналите за свобода от този край. След това направихме преход до неголям язовир до село Аламовци, изграден през 1968 г. за осигуряване на промишлено водоснабдяване на Горубсо и за питейни нужди на село Ерма река. На връщане от язовира се отбихме до ферма за щрауси. Тези големи птици ни впечатлиха със своята изящност и красота.
В последния ден от похода се отправихме към знаковия Тракийски култов природен феномен Крокодила. На около 10 км в посока гр. Кърджали между с. Добромирци и с. Бенковски се открива гледка, наподобяваща лунен пейзаж. Отвсякъде има скали с най-причудливи форми. Ако се взрем в чудноватите канари, ще започнем да виждаме образите на различни животни. Точно тук лежи и полегнал на слънце гигантски крокодил. На много места в скалите са издълбани стотици различни по големина и форма басейни, използвани като олтари през тракийската епоха. Подобни на тези ниши могат да се видят и на други части на Източните Родопи.
Следващата цел на нашия поход бе село Кушла. То се намира на 100 м от границата с Гърция в едно плато с хубави обработваеми площи, които местните жители наричат Добруджата. От края на това плато се разкрива разкошна гледка към долината на Мемковска река в гръцка територия и към южните родопски склонове в Ксантийско. Околните райони дават възможност за интересни туристически маршрути. Изкачихме се до природната забележителност, наподобяваща голям скален мост. Оттам се откри невероятна гледка към връх Вейката - най-южната точка на България. Преминахме по местата, където преди са били граничните застави. И след 4 часов преход се върнахме в Кушла. Родопското село е известно с лечебната смола мумио, на която приписват чудодейни качества. Според местните хора мумиото укрепва костната система и спомага за бързото възстановяване на най-различни костни счупвания. Естествено и ние дадохме своя принос в местната икономика.
После се отправихме по пътя за с. Горна Каялоба. Останахме очаровани от природния феномен “Слона“. И до днес той е свещено място за местните хора. Сред каменните образования различихме и “Водната костенурка“ и “Извънземното“. Посетихме и интересна тракийска гробница.
И така с приятна компания, сред приказки и закачки, сред красиви гледки и приятни преходи, изминаха незабравимите 5 дни от похода ни. Той бе втора категория на трудност по НСК и имаше за цел да въздейства благотворно върху здравето на участничките, да придобият навици за природосъобразен начин на живот, да популяризира туризма сред жените, като начин за активен отдих. За пореден път се убедихме каква красива и уникална природа имаме и колко много неща може да се видят и научат в България. На гала вечерята бе отчетено, че в похода са участвали 146 жени от цялата страна. Най-малката беше на 17 г., а най-възрастната - нашата съгражданка Неда Панайотова.
Разделихме се с песни и хора, с много прегръдки и пожелания за скорошни срещи по планините и най-вече - до следващия 58-ми национален женски поход.
Пенка Иванова
Походът започна от Пловдив. След първоначалните емоции от срещата със стари познати се отправихме за най-южния град на България - Златоград. Поради мекия климат и минималните количества сняг през зимата околностите му предлагат добри възможности за практикуването на пешеходен туризъм през цялата година. Градът е разположен по поречието на река Върбица. Източните Родопи са го прегърнали топло в обятията си. Тук е открита най-старата датирана църква на християните в Родопите - “Успение Богородично“ от 1834 година. Тя е странно ниска, защото е вкопана в земята, за се запази от турците и до днес.
В града има още уникални паметници на културата са Стояновата къща с килийното и училище от 1832, Етнографският комплекс с автентичните си родопски къщи от 18 век. Калдъръмените улички са изпъстрени с дюкянчета, където още са живи уникални български занaяти: тъкачество, грънчарство, ножарство, цървулджийство, златарство. И тук човек може лесно да изгуби връзката с действителността и да се потопи в отминали епохи, да стои и часове наред да наблюдава майсторството на занаятчиите.
Извън рамките на града също има какво да се види. Първият ни маршрут беше до параклиса на Св. Атанас, разположен на едноименния връх. Свети Атанас е пазителят на Златоград. Маршрутът се движи по екопътека със звучното име “Планинска прегръдка”, която е с дължината 4 км. Преминахме през красива широколиста гора. По пътя имаше места за почивка и много извори със студена планинска вода. Продължихме до самотна скала, наречена “Чуката“. От скалата се разкрива великолепна гледка и Златоград се вижда като на длан. И така стигнахме до параклиса “Св. Атанас”, разположен сред прохладна горичка. Мястото ни се стори малко запустяло. Преходът ни отне около 3 часа и половина и като за начало на похода беше добър старт.
На следващия ден рано потеглихме към местността Читакови колиби. По пътя се отбихме до семеен Спа хотел “Панорама”, който се намира в уникална живописна местност над Златоград. Панорамата, откриваща се от това място, е невероятна. След краткото “зареждане на батериите“ с прекрасните гледки, продължихме към връх Света Неделя. Преминахме през село Пресока (за радост на малобройното му население) и Читакови колиби. Така стигнахме до еко пътеката “Света Неделя”. По маркирания и изключително живописен маршрут преминахме през местността Белите камъни и стигнахме до връх Света Неделя. Надморската височина на върха е 865 м. и от него при изгрев слънце може да се види Бяло море. На този връх е разположен и едноименният параклис “Света Неделя”, построен през 1916 г. След кратка почивка потеглихме назад към Златоград. Този ден преходът бе доста дълъг - около 7 часа. Прибрахме се изморени, но доволни от видяните прекрасни гледки.
На националния празник 3 март взехме участие в градското тържество на Златоград. Поднесохме цветя на паметниците на Дельо хайдутин и на загиналите за свобода от този край. След това направихме преход до неголям язовир до село Аламовци, изграден през 1968 г. за осигуряване на промишлено водоснабдяване на Горубсо и за питейни нужди на село Ерма река. На връщане от язовира се отбихме до ферма за щрауси. Тези големи птици ни впечатлиха със своята изящност и красота.
В последния ден от похода се отправихме към знаковия Тракийски култов природен феномен Крокодила. На около 10 км в посока гр. Кърджали между с. Добромирци и с. Бенковски се открива гледка, наподобяваща лунен пейзаж. Отвсякъде има скали с най-причудливи форми. Ако се взрем в чудноватите канари, ще започнем да виждаме образите на различни животни. Точно тук лежи и полегнал на слънце гигантски крокодил. На много места в скалите са издълбани стотици различни по големина и форма басейни, използвани като олтари през тракийската епоха. Подобни на тези ниши могат да се видят и на други части на Източните Родопи.
Следващата цел на нашия поход бе село Кушла. То се намира на 100 м от границата с Гърция в едно плато с хубави обработваеми площи, които местните жители наричат Добруджата. От края на това плато се разкрива разкошна гледка към долината на Мемковска река в гръцка територия и към южните родопски склонове в Ксантийско. Околните райони дават възможност за интересни туристически маршрути. Изкачихме се до природната забележителност, наподобяваща голям скален мост. Оттам се откри невероятна гледка към връх Вейката - най-южната точка на България. Преминахме по местата, където преди са били граничните застави. И след 4 часов преход се върнахме в Кушла. Родопското село е известно с лечебната смола мумио, на която приписват чудодейни качества. Според местните хора мумиото укрепва костната система и спомага за бързото възстановяване на най-различни костни счупвания. Естествено и ние дадохме своя принос в местната икономика.
После се отправихме по пътя за с. Горна Каялоба. Останахме очаровани от природния феномен “Слона“. И до днес той е свещено място за местните хора. Сред каменните образования различихме и “Водната костенурка“ и “Извънземното“. Посетихме и интересна тракийска гробница.
И така с приятна компания, сред приказки и закачки, сред красиви гледки и приятни преходи, изминаха незабравимите 5 дни от похода ни. Той бе втора категория на трудност по НСК и имаше за цел да въздейства благотворно върху здравето на участничките, да придобият навици за природосъобразен начин на живот, да популяризира туризма сред жените, като начин за активен отдих. За пореден път се убедихме каква красива и уникална природа имаме и колко много неща може да се видят и научат в България. На гала вечерята бе отчетено, че в похода са участвали 146 жени от цялата страна. Най-малката беше на 17 г., а най-възрастната - нашата съгражданка Неда Панайотова.
Разделихме се с песни и хора, с много прегръдки и пожелания за скорошни срещи по планините и най-вече - до следващия 58-ми национален женски поход.
Пенка Иванова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023