Празници на Словото
Публикувано на 16 Jul 2004 08:13
Анна Маргова
По традиция в Художествената галерия си дадоха отново среща три изкуства - живопис, музика и слово, за да изпадне човек в нирвана и почувства светлината и силата на красотата, защото “тук човек не може да бъде лош”.
Първа събра своите почитатели велинградската поетеса Анна Маргова и нейната последна засега стихосбирка “Огън и сълзи”. Доц. М. Кадиев, председател на Независимия съюз на писателите каза: “Щастлив съм, че Анна Маргова е в нашия Съюз, защото тя не е само велинградска поетеса, а национална. Анна заковава думата и тя въздейства, а има ли въздействие-има поезия.” Марин Кадиев направи предложение да се издаде антология само със стиховете на местни поети, посветени на Велинград.
Цветка Щерянова напомни с цветя как преди 50 години в пионерския лагер над Клептуза три момиченца през деня пишели стихове, а вечер ги чели край лагерния огън - едното от тях била Анна. Председателят на Литературния клуб Аврам Жерев цитира Некрасов: “Поет можеш да не бъдеш, но гражданин си длъжен”. Самата Анна Маргова зарадва почитателите си с новината, че е готова със стихове за нова книга и прочете непубликувано стихотворение за родния Велинград.
Иван Коев
Само ден по-късно Иван Коев застана пред своята публика със стихосбирката си “Не умирай живот”. Говорейки за поезията му, Марин Кадиев си спомни как “като един огнен вихър той попиля всички в зала - 2 на НДК, защото всяка дума при него е стих, а всеки стих - порция красота. Чудо е как издържа на този ритъм, чудо е тази материализация при него на литературния му израз. Пределен лаконизъм, стихове, звучащи като мъдрост и неповторимата индивидуалност на поета. Последната му стихосбирка не е нищо друго освен категорично утвърждаване на живота, когото трябва да обичаме и да му се радваме днес и сега, въпреки болката. Истината в поезията на Иван Коев е една “Да бъдем Човеци!”
Отговаряйки на жеста на Иван Коев от предишната вечер, Анна Маргова написа в стих: “Иване, Иване, чепато имане! Стихът ти чудесен с ангелска песен!”. Самият Иван Коев благодари на приятели и почитатели с думите: “Ние сме се събрали да кажем кое е хубаво, за лошото да говорят враговете ни!
Милен Налбантов
На 9 юли залата на Художествената галерия посрещна с песента на Драстю в изпълнение на Цаката-Цанко Кичилиев приятелите и почитателите на твореца и човека Милен Налбантов. Поводът-неговата втора книга “Село на припек”. Една книга с разказите, легендите, притчите на Драгиново. Говорейки за нея Алексей Мазълов подчерта чувствата, дошли от “силата на водата и песента на върбите”. Колкото до самият автор, то животът му е “отмерен от училищния звънец”, а самият той е: пословично трудолюбив и скромен; безгранично честен; до фанатизъм влюбен в родния край и хората му; един от първите, възпял патрона на нашия град Вела Пеева; творец, продължаващ да работи върху речниковия фонд на Драгиново; убеден, че ние хората сме живия мост на времето. Иван Коев видя, че очите на Милен Налбантов “са много мокри” и нарече Драгиново “много красиво наше село, но е Село на изпитания”. И още: ако българската история си има Захари Стоянов, то Драгиново си има Милен Налбантов. Като културно събитие не само за Драгиново определи появата на новата книга Георги Пашов, защото това е четиво за всички категории хора. Достойнството на книгата според него се дължи и на психиката,духа и гражданската позиция на драгиновци. Няма такова село като Драгиново - отец Методи Драгинов 100 г. преди Паисий написа “Летописите” и Корово-Драгиново не тръгна към Батак през 1876. Кметът на Драгиново г-н Алендаров с насълзени очи благодари на Милен Налбантов от името на цялото село, защото животът на Драгиново е вече описан и драгиновци си имат “Село на припек”. Ангел Горанов цитира мнението на Яко Молхов за автора “Този човек е талантлив!” и Милен Налбантов го доказа с новата си книга.
Веска Божкова
По традиция в Художествената галерия си дадоха отново среща три изкуства - живопис, музика и слово, за да изпадне човек в нирвана и почувства светлината и силата на красотата, защото “тук човек не може да бъде лош”.
Първа събра своите почитатели велинградската поетеса Анна Маргова и нейната последна засега стихосбирка “Огън и сълзи”. Доц. М. Кадиев, председател на Независимия съюз на писателите каза: “Щастлив съм, че Анна Маргова е в нашия Съюз, защото тя не е само велинградска поетеса, а национална. Анна заковава думата и тя въздейства, а има ли въздействие-има поезия.” Марин Кадиев направи предложение да се издаде антология само със стиховете на местни поети, посветени на Велинград.
Цветка Щерянова напомни с цветя как преди 50 години в пионерския лагер над Клептуза три момиченца през деня пишели стихове, а вечер ги чели край лагерния огън - едното от тях била Анна. Председателят на Литературния клуб Аврам Жерев цитира Некрасов: “Поет можеш да не бъдеш, но гражданин си длъжен”. Самата Анна Маргова зарадва почитателите си с новината, че е готова със стихове за нова книга и прочете непубликувано стихотворение за родния Велинград.
Иван Коев
Само ден по-късно Иван Коев застана пред своята публика със стихосбирката си “Не умирай живот”. Говорейки за поезията му, Марин Кадиев си спомни как “като един огнен вихър той попиля всички в зала - 2 на НДК, защото всяка дума при него е стих, а всеки стих - порция красота. Чудо е как издържа на този ритъм, чудо е тази материализация при него на литературния му израз. Пределен лаконизъм, стихове, звучащи като мъдрост и неповторимата индивидуалност на поета. Последната му стихосбирка не е нищо друго освен категорично утвърждаване на живота, когото трябва да обичаме и да му се радваме днес и сега, въпреки болката. Истината в поезията на Иван Коев е една “Да бъдем Човеци!”
Отговаряйки на жеста на Иван Коев от предишната вечер, Анна Маргова написа в стих: “Иване, Иване, чепато имане! Стихът ти чудесен с ангелска песен!”. Самият Иван Коев благодари на приятели и почитатели с думите: “Ние сме се събрали да кажем кое е хубаво, за лошото да говорят враговете ни!
Милен Налбантов
На 9 юли залата на Художествената галерия посрещна с песента на Драстю в изпълнение на Цаката-Цанко Кичилиев приятелите и почитателите на твореца и човека Милен Налбантов. Поводът-неговата втора книга “Село на припек”. Една книга с разказите, легендите, притчите на Драгиново. Говорейки за нея Алексей Мазълов подчерта чувствата, дошли от “силата на водата и песента на върбите”. Колкото до самият автор, то животът му е “отмерен от училищния звънец”, а самият той е: пословично трудолюбив и скромен; безгранично честен; до фанатизъм влюбен в родния край и хората му; един от първите, възпял патрона на нашия град Вела Пеева; творец, продължаващ да работи върху речниковия фонд на Драгиново; убеден, че ние хората сме живия мост на времето. Иван Коев видя, че очите на Милен Налбантов “са много мокри” и нарече Драгиново “много красиво наше село, но е Село на изпитания”. И още: ако българската история си има Захари Стоянов, то Драгиново си има Милен Налбантов. Като културно събитие не само за Драгиново определи появата на новата книга Георги Пашов, защото това е четиво за всички категории хора. Достойнството на книгата според него се дължи и на психиката,духа и гражданската позиция на драгиновци. Няма такова село като Драгиново - отец Методи Драгинов 100 г. преди Паисий написа “Летописите” и Корово-Драгиново не тръгна към Батак през 1876. Кметът на Драгиново г-н Алендаров с насълзени очи благодари на Милен Налбантов от името на цялото село, защото животът на Драгиново е вече описан и драгиновци си имат “Село на припек”. Ангел Горанов цитира мнението на Яко Молхов за автора “Този човек е талантлив!” и Милен Налбантов го доказа с новата си книга.
Веска Божкова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023