Първенството очерта двете лица на “Чепинец-Беев”
Публикувано на 10 Jun 2004 20:29
Отборът на “Чепинец-Беев” не можа де се нареди сред първите три отбора в Югозападната “В” група, макар че определено имаше потенциал за това. Четвъртото място може да се разглежда от една страна като много добро постижение, след като отборът игра за първи път във “В” група от 5 години насам. От друга страна обаче може да се съжалява, че беше пропусната идеална възможност да се атакува първото място в групата, защото се видя, че останалите отбори не превъзхождаха чак толкова велинградския тим. Отборът постигна 18 победи, 6 равенства и 10 загуби. Отбеляза 52 гола и допусна във вратата си 33 топки. Голмайстор на отбора стана Б. Влайков с 22 попадения, следван от В. Кадьов със 7. Ю. Козов има 4 гола, а с по 3 попадения са В. Кюркчиев и В. Кръстев. С два гола са К. Божков, А. Бойкинов, И. Чушков и С. Гардански, а с по един са Т. Калпаков, Д. Чонков, И. Хрисчев, Н. Харизанов и вратарят В. Кузманов (вкарал дузпа срещу “Слатина”).
Сезонът 2003/2004 г. започна с нов треньор в лицето на Атанас Пашев. Без да блести с кой знае каква игра, отборът успя да вземе максимума от точки във Велинград и да открадне доста и навън. Въпреки някои свои грешки в отношенията си към опредлени футболисти, Пашата успя да наложи в отбора желанието за победа и непримиримост до край. Това се вижда и от резултатите на отбора, докато Пашев беше треньор. Той постигна 9 победи, 4 равни мача и допусна само 2 загуби при голова разлика 28:13, спечелвайки 31 т. С него “Чепинец-Беев” отстрани 4 отбора в турнира за Купата на България. А. Пашев обаче сам провали доброто си представяне като треньор с необмислената си постъпка в мача срещу “Левски” Дб. За да не пострада отборът, ръководството на клуба се разграничи от действията на треньора и го освободи. Така един кръг преди края на есенния полусезон начело на отбора застана Иван Благов - Ларата. В класирането след есенните мачове “Чепинец-Беев” беше на 4-то място, но само на една точка след първия.
Връщането на Ларата не започна добре, защото при гостуването на “Вихър” велинградчани фиксираха тежка загуба с 0:3. Въпреки това все още нищо не беше загубено, защото програмата показваше, че отборът на “Чепинец-Беев” има по-лесни мачове до края в сравнение със своите съперници. Още повече, че дуото Благов-Вандов привлече към отбора футболистите Г. Иванов, К. Камбуров и С. Тодоров от Пловдив с намерението да подсилят състава. Нищо подобно обаче не се получи и този ход (с изключение привличането на Г. Иванов) се оказа несполучлив. Пролетният дял на първенството също започна със загуба в Кюстендил и това подсказа, че проблемите тепърва ще се задълбочават. Появиха се първите дрязги в отбора и разделянето на групички. От една страна бяха играчите от Велинград, които определено бяха подценявани. От друга бяха футболистите от Пазарджик, някои от тях излишно фаворизирани. Групата от Пловдив, също с някои привилегировани и групата на Д. Чонков и Б. Влайков като опозиция на всички. Последните двама самоволно напуснаха отбора и не отидоха на контролен мач. Първо бяха отстранени, а после им бе простено и пак бяха върнати в състава. Все повече хора, които наблюдаваха тренировките на отбора виждаха, че футболистите не се готвят по най-добрия начин, а и отношенията между тях не бяха блестящи. Липсваше най-важното за един отбор - колективът. Тренировъчният процес бе на ниско ниво, физическата подготовка не беше достатъчна, липсваше специализирана подготовка по отделните елементи на играта. Играчите не можаха да влязат във форма, защото това не става с игра на “пиян морков” и еднообразни разигравния в квадрати. Треньорът И. Благов не можа да си спечели авторитет пред футболистите и те не бяха респектирани от него. Той не направи нищо, за да ги накара да тренират по-качествено и да създаде отношения на колегиалност. Всичко това се отрази на играта по време на мачовете. Отборът изнемогваше, нямаше идея в играта, еднообразните и елементарни действия на футболистите взимаха връх и те изнемогваха. Грешки в тактиката, неточни смени и неправилно поставени на терена футболисти също разкриха слабостите на треньора. За времето, когато Ларата водеше отбор, бяха постигнати 7 победи, 2 равни мача и 7 загуби при голова разлика 19:18 и актив от 23 т. И след това отстъпление разликата от първия набъбна на цели 14 т. Както се казва, когато фактите говорят и боговете мълчат. А фактите не бяха в полза на “Чепинец-Беев”. Стигна се дори до там да се говори за покупко-продажба в някои мачове, като връх на падението беше мачът с “Балкан”, оставил големи съмнения за определено симулативна игра на част от футболистите. Доказателства няма, но зрителите трудно могат да бъдат излъгани, когато виждат как опредлени футболисти не искат да играят за победа.
Сега остава да се направят анализи и да се извлекат поуки от направените грешки. Идва ново първенство и с него нови надежди, че най-после ръководството, треньорът (който и да е той) и футболистите ще вървят в една посока, за да имаме отбор, който с играта си да радва публиката и да я привлича на стадиона.
Георги Стоянов
Сезонът 2003/2004 г. започна с нов треньор в лицето на Атанас Пашев. Без да блести с кой знае каква игра, отборът успя да вземе максимума от точки във Велинград и да открадне доста и навън. Въпреки някои свои грешки в отношенията си към опредлени футболисти, Пашата успя да наложи в отбора желанието за победа и непримиримост до край. Това се вижда и от резултатите на отбора, докато Пашев беше треньор. Той постигна 9 победи, 4 равни мача и допусна само 2 загуби при голова разлика 28:13, спечелвайки 31 т. С него “Чепинец-Беев” отстрани 4 отбора в турнира за Купата на България. А. Пашев обаче сам провали доброто си представяне като треньор с необмислената си постъпка в мача срещу “Левски” Дб. За да не пострада отборът, ръководството на клуба се разграничи от действията на треньора и го освободи. Така един кръг преди края на есенния полусезон начело на отбора застана Иван Благов - Ларата. В класирането след есенните мачове “Чепинец-Беев” беше на 4-то място, но само на една точка след първия.
Връщането на Ларата не започна добре, защото при гостуването на “Вихър” велинградчани фиксираха тежка загуба с 0:3. Въпреки това все още нищо не беше загубено, защото програмата показваше, че отборът на “Чепинец-Беев” има по-лесни мачове до края в сравнение със своите съперници. Още повече, че дуото Благов-Вандов привлече към отбора футболистите Г. Иванов, К. Камбуров и С. Тодоров от Пловдив с намерението да подсилят състава. Нищо подобно обаче не се получи и този ход (с изключение привличането на Г. Иванов) се оказа несполучлив. Пролетният дял на първенството също започна със загуба в Кюстендил и това подсказа, че проблемите тепърва ще се задълбочават. Появиха се първите дрязги в отбора и разделянето на групички. От една страна бяха играчите от Велинград, които определено бяха подценявани. От друга бяха футболистите от Пазарджик, някои от тях излишно фаворизирани. Групата от Пловдив, също с някои привилегировани и групата на Д. Чонков и Б. Влайков като опозиция на всички. Последните двама самоволно напуснаха отбора и не отидоха на контролен мач. Първо бяха отстранени, а после им бе простено и пак бяха върнати в състава. Все повече хора, които наблюдаваха тренировките на отбора виждаха, че футболистите не се готвят по най-добрия начин, а и отношенията между тях не бяха блестящи. Липсваше най-важното за един отбор - колективът. Тренировъчният процес бе на ниско ниво, физическата подготовка не беше достатъчна, липсваше специализирана подготовка по отделните елементи на играта. Играчите не можаха да влязат във форма, защото това не става с игра на “пиян морков” и еднообразни разигравния в квадрати. Треньорът И. Благов не можа да си спечели авторитет пред футболистите и те не бяха респектирани от него. Той не направи нищо, за да ги накара да тренират по-качествено и да създаде отношения на колегиалност. Всичко това се отрази на играта по време на мачовете. Отборът изнемогваше, нямаше идея в играта, еднообразните и елементарни действия на футболистите взимаха връх и те изнемогваха. Грешки в тактиката, неточни смени и неправилно поставени на терена футболисти също разкриха слабостите на треньора. За времето, когато Ларата водеше отбор, бяха постигнати 7 победи, 2 равни мача и 7 загуби при голова разлика 19:18 и актив от 23 т. И след това отстъпление разликата от първия набъбна на цели 14 т. Както се казва, когато фактите говорят и боговете мълчат. А фактите не бяха в полза на “Чепинец-Беев”. Стигна се дори до там да се говори за покупко-продажба в някои мачове, като връх на падението беше мачът с “Балкан”, оставил големи съмнения за определено симулативна игра на част от футболистите. Доказателства няма, но зрителите трудно могат да бъдат излъгани, когато виждат как опредлени футболисти не искат да играят за победа.
Сега остава да се направят анализи и да се извлекат поуки от направените грешки. Идва ново първенство и с него нови надежди, че най-после ръководството, треньорът (който и да е той) и футболистите ще вървят в една посока, за да имаме отбор, който с играта си да радва публиката и да я привлича на стадиона.
Георги Стоянов
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023