Иде есенно време, изборно време - едни събират реколтата от полето, а други хорско доверие и надежди. Когато преди години стана модерно уж случайно кандидатите да раздават я олио, я брашанце, надежда имах, че и мен ще ме огрее. Не ме огря. После пак изборно време настана и вместо храна, пак уж случайно, по някой лев получиха различни, хора за да гласуват. Мен пак ме пропуснаха, нито 10 лева дадоха, нито 20. И до днес се чудя защо моят глас (и този на роднините, де) се оказа неатрактивен. Затова сега на тези избори спирам да се надявам някой да ми даде нещо. А пък и да ми даде, сега вече не го искам.
На тези избори ще искам обещания, че и тях никакви ги няма, изчезнаха. Преди поне някой нещо обещаваше и на маса или на улицата около тези обещания разговор може да се получи: “Тоя обеща, пък нищо не изпълни, оня нищо не обеща, обаче понаправи това-онова” и така нататък.
Сега модерно било да се обещават милиони европейски пари и светло бъдеще. Аз такова обещание не искам. От милоните нищо няма да усетя, а светлото бъдеще още от сега нещо ми тъмнее.
Искам, кмете, който и да си ти, да ми обещаеш, че на всяка спирка във Велинград ще има здрава пейка, навес против жегата, вятъра и дъжда и модерна табела, на която да пише и на български, и на английски кога ще доде автобусът.
Искам да ми обещаеш още, че в тъй светлите и хубави паркове ще има сериозна охрана, за да съм спокойна, че ще се прибера у дома и с мобилния си телефон, и с дребните пари в портомонето ми.
Искам и още да има повечко тротоари, че не стигат - майките с количите щат не щат карат по улиците. Плочки по много тротоари няма, а там, където има, са паркирали коли.
Искам, бъдещ кмете, и още нещо да ми обещаеш. Не пълна шапка с европейски пари, а по-малко. Толкова, колкото да стигнат, за да ги няма дупките по улиците.
И последно нещо искам да ми обещаеш, за да не кажат хората, че много искам. Обещай ми, кмете, че утре, когато костюмът и вратовръзката от официални дрехи за теб се превърнат в работно облекло и седнеш на оня мек, голям стол, обещай ми, кмете, че няма да си забравиш обещанията. Обещай ми, че ще ги изпълниш и аз още от сега ще ти обещая, че пак ще гасувам за теб, когато му дойде времето - без пари и без брашно
А иначе ти не се отказвай от европейските милони и светлото бъдеще! Ако освен всичко обещано и тях успеше да спечелиш, халал да са ти и милионите, и светлото бъдеще. За изпълнените обещания, кмете, предварително ти благодаря.
С уважение: редови избирател с непродаден глас