На заник слънце в кафенето на Дядо Даскал в село Лъджене през 1892 година се провежда една знаменателна среща, която ще влезе в историята. Народният поет Иван Вазов и авторът на “Веда Словена” Стефан Веркович се оказват гости под покрива на един и същи хан. А село Лъджене попада в центъра на най-яростния литературен спор на Балканите през XIX век - истина или мистификация е смайващият като обем, сюжети и герои сборник с народни песни “Веда Словена”.
Двата тома на “Веда Словена” излизат през 1874 и 1881 г. с подзаглавие “Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха”. В огромен обем от 23 809 стиха са събрани езически вярвания и митове, исторически събития и личности, местни предания и вярвания. По заръка на Стефан Веркович песните са записвани предимно от българо-мохамедани в продължение на 12 години от учителя Иван Гологанов. Но в момента, в който “Веда Словена” се появява на книжния пазар, научната общност се разделя на два лагера по въпроса дали това е най-старият фолклор на Европа или е най-голямата литературна мистификация.
В разгара на спора Иван Вазов идва в с. Лъджене, където с напрегнато внимание следи усилията на Стефан Веркович, който заедно с вещия познавач на Чепинския край Христо Попконстантинов посещава селата Корова (Драгиново), Дорково и Баня (Чепино) в търсене на певците, от които Иван Гологанов твърди, че е записал песните във “Веда Словена”. Издирванията не дават резултат и Веркович се завръща с празни ръце.
Иван Вазов подробно описва срещите си със Стефан Веркович в Лъджене в известното си произведение “В недрата на Родопите”. По-късно за срещата пишат проф. Иван Шишманов и акад. Петър Динеков. Според Иван Шишманов след двете си посещения в Родопите Веркович се е сломил морално и физически, рухнала фанатичната му вяра в автентичността на сбирката и се чувствал като осъден на смърт, загубил надеждата да бъде помилван, но искащ поне да умре с чест.
С днешна дата вече е факт идеята за документален филм, който ще включва възстановка на срещите между Вазов и Веркович в Лъджене. Върху филма с работно заглавие “Загадката “Веда Словена” работят двама големи творци - поетът Борис Христов и художникът-карикатурист и режисьор Анри Кулев.
Интересът на Борис Христов към темата е отдавнашен - именно той подготви двутомното издание на “Веда Словена”, издадено през 1997 г. от “Отворено общество”. “Настоящето издание не претендира за изчерпателност по темата “Веда Словена”. То е само опит да бъдат слепени отново стените на един безценен съсъд и потърсено мястото му сред останалите шедьоври на словесната ни култура”, пише Борис Христов. Такъв опит да бъдат “слепени стените на един безценен съсъд” ще бъде и бъдещата възстановка на историческата среща.
Научихме за идеята от галериста Бранко Манушев, който се е наел да издирва файтон, волска кола и подходяща за възстановката сграда във Велинград, запазила духа на онези години. Намирането на файтон в днешен Велинград се оказва нелека работа, но превозното средство от близкото и по-далечно минало вече е открито. Сега се обмисля коя от старите сгради в града може да се превърне в подходящ декор на бъдещата филмова възстановка.
Минало е много време, но споровете около “Веда Словена” не са спирали, а защитници и отрицатели на делото на Стефан Веркович има и днес. Една възстановка на събитията, станали в Лъджене преди 120 години, безспорно ще хвърли нова светлина по темата. А за нас това е и шанс да припомним и да извадим на показ ценни факти от историята на Чепинския край.
Елена Баева