Преди близо 4 години настоящият Общински съвет стартира работата си със заявка за постоянен диалог и редовни пресконференции след всяка сесия. След като на председателския пост Борис Голомехов бе сменен от Мустафа Джамбаз, вече трета година, в историята на Общинския съвет фигурира една единствена и то инцидентна пресконференция. В същата история е записана и първата по рода си закрита сесия, направен бе и опит чрез правилника да бъдат ограничени на правата на гражданите да изразяват мнение по обсъждани в местния парламент теми. А сега, с решението заседанията на Оперативното бюро да са закрити, Общинският съвет направи нова крачка в посоката на капсулиране и самодостатъчност.
Не коментираме решението от законова гледна точка, защото буквата на закона не е нарушена. Не спорим, че съветниците имат право и причини да искат в Оперативното бюро да работят наистина оперативно. Нямаше никаква пречка да го постигнат - но не с крайната мярка “закрито заседание”, а с решение, че гражданите и медиите има право само да присъстват, но не и да взимат отношение и да се изказват по време на Оперативното бюро - това могат да правят в комисиите и на сесия. Така щеше да се гарантира прозрачността и да не се допускат вмешателства и манипулиране на работата на Оперативното бюро. Неговата главна задача е да определя дневния ред на сесиите, а този дневен ред не е на съветниците, а на цялото гражданство.
Вестник “Темпо” отразява работата на местния парламент вече повече от 17 години. За повече от 17 години никога не сме се намесвали нито в подредбата на дневния ред, нито с изказвания по време на Оперативно бюро. Затова не приемаме аргументите на вносителите, подкрепени от общо 19 съветници и се радваме, че четирима съветници, макар и мълчаливо, гласуваха против предложената промяна.
Нито един от досегашните 4 различни състава на Общинския съвет не е прибягвал до подобна мярка. Сам по себе си този факт е достатъчно красноречив за избраната от настоящите съветници посока в края на мандата им. Не можем да мълчим, когато властимащи отнемат граждански права и стесняват полето на информацията. Не трябва да мълчи и крехкото гражданско общество във Велинград, към което само след няколко месеца местните политици щедро ще раздават предизборни обещания за диалог, откритост и прозрачност. Или дотогава на някого ще хрумне, че за по-голяма оперативност и изборите може да са при закрити врата?!