

ПРЯКА РЕЧ: Какво ни прави свободни
Публикувано на 25 Jan 2011 09:08
Предложиха президентите на промяната д-р Жельо Желев и Петър Стоянов 1 февруари за ден на пострадалите от комунизма. Те предложиха, а правителството на Бойка Борисов прие. Това е хубаво, но какво от това! Каква е ползата дето се казва. Как днешните деца, млади и не толкова млади хора, да разберат защо трябва да има и такъв ден в българския календар.
И си мисля, че ако започнем и само цитираме имената на лагерите Белене, Скравена, Богданов дол и цифри на загиналите без съд и присъда или с присъда от така наречения Народен съд, никой и нищо няма да разбере, да не говорим, че няма и да запомни датата 1 февруари.
Затова прочитът, отговорът според мен трябва да е друг. И той е в пустеещите земи на България. Ще ми кажете какво пък общо има между лагерите и факта, че земята пустее и я продаваме по 100 лева за декар, колкото една средна сметка за вечеря в някоя кръчма.
Ами има! И при това много има! И фактът, че ден през ден се заличават от картата на родината имена на села, останали без хора, а и толкова много села са останали с един или с по няколко възрастни жители и с това има връзка. И връзката е във факта, че човек обича това, което познава и се грижи само за него и го пази.
В този смисъл 1 февруари се превръща в дата символ на любовта към земята - ще рече към свободата, защото... Защото по онова време България е земеделска страна и по-голямата част от населението е живяло на село. Доказателствата са големите сгради на училища и читалища във вече пустеещите села и махали. И когато на селянина му вземеш земята и я вкараш заедно с добитъка в ТКЗС-то, ти му взимаш всичко - и живота, и свободата. А това е ставало по време на така наречената колективизация - дума, непозната на днешните млади хора. Тези, които не са били съгласни - хайде на съд и в затворите, и в лагерите. Превръщаш се във враг на народа, защото не искаш да влезеш в ТКЗС-то, ще рече да дадеш доброволно имота и стоката си и след това да работиш за жълти стотинки. По този параграф “изгоряха” много хора по така наречените процеси, свързани с името на Никола Петков.
Ако не беше прекъсната връзката човек - земя, днес децата ни нямаше да берат ягоди в Англия, Испания, абе по чужбината и България нямаше да има пустеещи земи. Защото ако познаваш, ще обичаш и ще пазиш и няма да могат да те лъжат и манипулират с цената на хляба, картофите и слънчогледа, а и децата ни ще знаят, че истинското мляко не е в чуждата реклама. И е вярно, че тези, които познаваха, обичаха, работеха и пазеха земята родната и заради нея бяха по затворите и лагерите, ги няма, за да ни кажат: “Пазете и обичайте земята си, грижете се за нея, защото тя ви храни и само тя ви прави свободни”.
Вярно е и не трябва да се забравя, че в нощите след 9 септември 1944 година са загинали много без съд и присъда. Вярно е, че голяма част от нашата интелигенция “напълни” лагерите и много от тях така и не се върнаха. Вярно е, че за ходене с къса пола, а момчетата с дълги коси и за слушане на “Бийтълс” - пак в лагери.
Вярно е! Но е и вярно, че преди 21 години направихме преход без “бели нощи” и без лагери! И Слава Богу!
Новата дата в календара на България за почит към жертвите на комунизма е 1 февруари, а това е и денят на Трифон Зарезан. Казват, че в този живот няма случайности. Сигурно е така. И на 1 февруари ще си спомним за тях, ще прелеем за вечна памет и ще изпием по чаша вино за България!
Веска Божкова
И си мисля, че ако започнем и само цитираме имената на лагерите Белене, Скравена, Богданов дол и цифри на загиналите без съд и присъда или с присъда от така наречения Народен съд, никой и нищо няма да разбере, да не говорим, че няма и да запомни датата 1 февруари.
Затова прочитът, отговорът според мен трябва да е друг. И той е в пустеещите земи на България. Ще ми кажете какво пък общо има между лагерите и факта, че земята пустее и я продаваме по 100 лева за декар, колкото една средна сметка за вечеря в някоя кръчма.
Ами има! И при това много има! И фактът, че ден през ден се заличават от картата на родината имена на села, останали без хора, а и толкова много села са останали с един или с по няколко възрастни жители и с това има връзка. И връзката е във факта, че човек обича това, което познава и се грижи само за него и го пази.
В този смисъл 1 февруари се превръща в дата символ на любовта към земята - ще рече към свободата, защото... Защото по онова време България е земеделска страна и по-голямата част от населението е живяло на село. Доказателствата са големите сгради на училища и читалища във вече пустеещите села и махали. И когато на селянина му вземеш земята и я вкараш заедно с добитъка в ТКЗС-то, ти му взимаш всичко - и живота, и свободата. А това е ставало по време на така наречената колективизация - дума, непозната на днешните млади хора. Тези, които не са били съгласни - хайде на съд и в затворите, и в лагерите. Превръщаш се във враг на народа, защото не искаш да влезеш в ТКЗС-то, ще рече да дадеш доброволно имота и стоката си и след това да работиш за жълти стотинки. По този параграф “изгоряха” много хора по така наречените процеси, свързани с името на Никола Петков.
Ако не беше прекъсната връзката човек - земя, днес децата ни нямаше да берат ягоди в Англия, Испания, абе по чужбината и България нямаше да има пустеещи земи. Защото ако познаваш, ще обичаш и ще пазиш и няма да могат да те лъжат и манипулират с цената на хляба, картофите и слънчогледа, а и децата ни ще знаят, че истинското мляко не е в чуждата реклама. И е вярно, че тези, които познаваха, обичаха, работеха и пазеха земята родната и заради нея бяха по затворите и лагерите, ги няма, за да ни кажат: “Пазете и обичайте земята си, грижете се за нея, защото тя ви храни и само тя ви прави свободни”.
Вярно е и не трябва да се забравя, че в нощите след 9 септември 1944 година са загинали много без съд и присъда. Вярно е, че голяма част от нашата интелигенция “напълни” лагерите и много от тях така и не се върнаха. Вярно е, че за ходене с къса пола, а момчетата с дълги коси и за слушане на “Бийтълс” - пак в лагери.
Вярно е! Но е и вярно, че преди 21 години направихме преход без “бели нощи” и без лагери! И Слава Богу!
Новата дата в календара на България за почит към жертвите на комунизма е 1 февруари, а това е и денят на Трифон Зарезан. Казват, че в този живот няма случайности. Сигурно е така. И на 1 февруари ще си спомним за тях, ще прелеем за вечна памет и ще изпием по чаша вино за България!
Веска Божкова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023