През февруари 2010 г. кметът Иван Лебанов и Общинска администрация направиха първите стъпки, за да заявят желанието на общината да си върне управлението на минералните води. В подкрепа на това велинградчани събраха голяма подписка, която също бе изпратена в МОСВ.
В самия край на 2010 г., буквално като новогодишен подарък, МОСВ обяви, че дава на нашата община двете находища в Каменица и Драгиново и то за срок от 25 години. Можем само да поздравим общината за навреме започнатата процедура и веднага да добавим, че мъдри хора са казали “Внимавай какво си пожелаваш”.
Години наред велинградчани недоволстват, че дебитът на минералните води за обществено ползване постоянно намалява, че няма достатъчно топла вода в баните и по уличните чешми, че се краде от най-голямото богатство на града. Досега общината имаше дежурен отговор: водите са изцяло държавна собственост, ние нищо не можем да направим. И понеже “държавата” е далеко, хорското недоволство все не стигаше до нея.
Сега, получавайки две от находищата, общината получава не само правото да прибира таксите за минарална вода в своята хазна, а и поредица от големи отговорности. Местните управници ще решават кой ще получи разрешително за водоползване и кой не, те ще контролират и как се изпълнява - има ли течове и кражби на вода, плащат ли се навреме таксите и т.н. Това безспорно е изключително голям лост за влияние и е много важно дали ще се използва в обществен или в частен интерес.
Местните управници ще трябва не само да определят и събират такси, но и да се грижат за находищата. Досега например общината имаше оправдание, че не полага никакви грижи за уникалния извор “Власа”. Сега ситуацията се променя и всички велинградчани с голям интерес ще следим дали общината ще влезе в ролята на добър стопанин и ще превърне “Власа” в място, което с гордост да показваме на туристите. Де факто с част от свободния ресурс от “Власа” при наличие на управленска воля общината би могла да разреши и казуса с прекратената концесия на Кална баня. В Драгиново с топлата минерална вода общината би могла да реши ред социални проблеми.
Това са само няколко примера, сочещи как управлението на минералните води разширява възможностите на местното самоуправление. Но дали нашите местни управници са на висотата на подобна мащабна задача, дали наред с правата могат да поемат и съответните отговорности, дали работата в обществена полза няма да се окаже “мисия невъзможна”? Дозата съмнение е голяма, макар че ще се радваме действията на общинарите да ни опровергаят.
По-големи стават и отговорностите на велинградчани. Сега, когато изворите и де факто, и де юре ще са наши, идва време не само да ги експлоатираме, а и да се погрижим за тях като за собствени. Природата и държавата ни дават един голям ресурс, наш ред е да покажем, че го оценяваме и можем да го ползваме и пазим по най-добрия начин.