Ако кметът Иван Лебанов реши да пише писмо до Дядо Коледа, най-желаният подарък със сигурност ще е кредит за общината. Отчетът за третата година от мандата не остави съмнения, че без да получи свежи пари общинската хазна няма как да се разплаща, без всеки ден да трупа задължения. А не се ли разплаща общината, боксува огромна част от местната икономика и удри директно по джоба и благосъстоянието на хората.
Добрият Дядо Коледа няма да реши проблема - това е отговорност на 29-те общински съветници и на седемте политически партии, изпратени с вота на велинградчани да ги представляват в местния парламент.
Въпросът за кредита само на пръв поглед е икономически - де факто той е политически, особено с оглед местните избори догодина. И затова е редно представителите на политическите сили публично, ясно и отговорно да си кажат “за” или “против” кредита, за който нееднократно настоява кметът. Да питат, да искат факти, да изяснят финансовото дередже на общината, да анализират и да пресмятат плюсовете и минусите на един кредит. Вместо тази желана и полезна прозрачност, по всичко личи, че от месеци някъде зад кулисите текат разговори и договорки, че те са динамични - днес едни са “за”, утре позицията се обръща и се влиза в нов цикъл на договаряне.
И тъй като така вече бе загубено ценно време, а откъм Народното събрание идват новини, че през 2011 г. общините все по-трудно ще имат достъп до кредити, да напомним: мястото на аргументите и споровете дали общината да тегли кредит е в залата на Общинския съвет. Смисълът на парламентаризма е политиката да е на светло, народните избраници да отстояват позиции и решенията да се раждат в открита дискусия. Обратното оставя горчиви съмнения за пазарлъци, а практиката показва, че колкото пъти през годините властимащите са решавали нещо “на тъмно”, толкова пъти избирателите са съжалявали. Нека Общинският съвет да не бяга от решението за кредита и да не го търгува, а след дебат политическите сили да гласуват - решението как ще гласуват е изцяло тяхно, за хората е важно то да бъде взето с чувство на отговорност. В противен случай сме застрашени тънките предизборни сметки на политиците да продължат до изборите, а накрая голямата сметка ще я плати пак електоратът.