Това е новото предизвикателство и новият проблем пред правителството на ГЕРБ, свързани с патриотичното възпитание на младежта. Дискусията се разраства, става по-гореща и пристрастена, дори започва да загрубява.
Църквата много настойчиво и натрапчиво предлага в българските училища отново да се въведе вероучението като задължителен учебен предмет. Като педагози и психолози ние се съмняваме дали България и българското училище точно сега се нуждаят от такъв религиозен учебен предмет. Още повече, че българската Конституция не е отворила вратичка за него, а и за да има учебен предмет вероучение следва да има наука, върху която да се изгради. Без наука учебният предмет е или някаква измама и заблуда, или мъртва идея. Това е обективна закономерност, защото науката не е само знание, а и съзнание. Тя е светилник на ума, който отваря очи и осветява пътя. Затова питаме коя е науката, върху която ще се изгради вероучението като учебен предмет. Може би християнството? Но то не е предмет, то е религия.
Ще бъде обаче голям грях и исторически пропуск, ако не се признае, че християнството и християнската религия са били солидна опора при създаването, възраждането и развитието на българската държава и държавност във всички времена. И още нещо много важно: църквата и църковната книжнина са изиграли изключителна роля за формиране не само на религиозен морал и поведение, те са съдействали за поддържане и повишаване на самочувствието на българина и са съхранявали българския дух.
За по-младите ще припомним, че нашето поколение, а и самите ние в недалечното минало, изучавахме вероучението като задължителен учебен предмет. Тогава уроците се водеха от местните свещеници. Те ни запознаваха с историята на християнската религия и дейността на християнските институции. Но премълчаваха или загърбваха ценности и добродетели, които държавните и обществени институции и някои други религии и вероизповедания формираха. Свещениците ни въоръжаваха с религиозни знания и убеждение, че всичко е дадено от Бога и всичко зависи от вярата в него. Така голяма част от поколенията ставаха вярващи, а църквата се ползваше с най-голямо доверие.
За нас не е случайно, нито загадъчно, че и днес, при управлението на Бойко Борисов, когато ГЕРБ губи близо 10% от своите избиратели, доверието към църквата се увеличава с повече от 8%. Всичко това обаче не може да бъде основание днес църквата така настойчиво, а и едностранно, да настоява за въвеждането на вероучението като задължителен учебен предмет в училищата.
Ние предлагаме да се помисли и обсъди дали вместо вероучение да не се въведе като задължителен или доброволен учебен предмет българолюбие и човеколюбие. Този нов учебен предмет ще се изгражда не на политическа или религиозна основа, а върху научни достижения на философията и социологията, педагогиката и социалната психология, етиката и естетиката. В учебния план могат да бъдат включени и религиозни предложения от българската църква. По този начин новият учебен предмет ще формира у учениците съзнание и чувство за родолюбие и човеколюбие, като отрицание и преграда срещу отчуждението между хората и поколенията. Казано с други думи: ще помага за очовечаване на човека и осмисляне на идеята, че главната задача във всички области на неговата дейност и морал е да бъде и да се чувства човек с главна буква.
Много ни се иска държавата и обществото да осмислят доказаната от живота закономерност, че колкото по-високо стои човекът в интелектуално и нравствено отношени, толкова той е по-полезен за обществото. Животът не е само храм, в който влизаш и излизаш. Той е работилница и велик педагог, при който човекът е работник.
Вярваме, че с новия учебен предмет ученикът ще бъде зареден с българолюбие и човеколюбие, особено сега, когато видимо у хората и най-вече у младите любовта към родината изстива, признанието и гордостта се изпарява, а чувството за национална чест, достойнство и дълг към родината се превръща в пазарна стока. А на нас ни се иска българолюбието и човеколюбието да завладее всяко човешко сърце и да влезе във всеки български дом.
Ганка и Георги Златинови