II. Размисли на Герасим Н. Попов за Методи Драгинов
Свещеник Методи Драгинов със своя летопис е оставил не само исторически документ за потресающата кървава трагедия, преживяна от чепинци, но и документ за геройството и националния дух на малкото чепинци, които не привели глава пред ятагана и решили по-скоро да умрат, отколкото да променят рода и вярата си. Мнозина били заклани на дръвника в Костандово, а по-смелите сполучиха да избягат в Балкана и така се спасили.
Един измежду тези смелчаци бил и младият отец Методи Драгинов от с. Корово.
Досега погрешно се е приемало, че Методи Драгинов се е помохамеданчил заедно с бан Велю и другите свещеници.
Че Методи Драгинов е останал непомохамеданчен, потвърждават следните данни, намиращи се в оставения важен исторически летопис:
Първо, самият летопис е силно доказателство. Един потурнак, който е завил бяла гъжва на главата, никога не би написал такъв летопис. Помохамеданченият би се срамувал и би се боял да пише за това позорно събитие. Оттогава досега никой помак не е говорил за този погром и духовен преврат. Това твърди Иван Дивизиев в статията си “Истината, която българите-мохамедани крият”, а именно, че те някога са били българи. Недопустимо е било по онова време един потурнак да пише такъв летопис. Защо протопоп Константин, поп Гюрге и поп Димитър не са писали летописи, а е написал такъв свещеник Методи Драгинов, ясно е, защото е бил непомохамеданчен.
Второ, изразът “Нашите се потурчиха” показва, че Методи Драгинов пише за българите, че се потурчили. Обаче той не бил от тези, които се турчили, инак би писал “ние се турчихме”. От това следва, че някои се турчили, а той и някои други не се турчили.
Трето. В летописа се говори, че след завръщането на бежанците били изградени къщи в Каменица, Ракитово и в ново село Батиево, а същият сам свещеник Методи Драгинов е взел участие в градежа на къщи в Каменица. Иначе нямаше да говори за строеж на къщи.
Четвърто. Летописът казва, че “Хасан ходжа за кашмер натера потурняците, та разсипаха сите църкви”. Свещеник Методи Драгинов изброява колко църкви и манастири били разрушени. Това показва, че той като свещеник е скърбял много за тези църкви и манастири. А един помохамеданчен турчеещ се поп никога не би говорил за тази вандалщина, а колко повече да пише за това.
Пето. Пасажът “По Божие позволение разсипаха се българите в Цепина” доказва, че пишещият летописа има християнско схващане за странното събитие, а не мохамедански фатализъм. Следователно той е бил свещеник до края на живота си.
Шесто. Заключението на летописа “Помени, Господи, грешнаго и недостойнаго раба твоего поп Методи Драгинов от с. Корово” е най-силното доказателство:
1. Че поп Методи Драгинов е считал себе си за раб Господен, както всеки друг свещеник.
2. че поп Методи Драгинов, както се е подписал, е действащ свещеник, понеже е бил такъв.
3. че той е от с. Корово, т.е. не се бои да каже, че е от Корово, а може би от известна фамилия.
Съществува предание, че родителите на Методи Драгинов се били преселили от Македония и произхождали от рода на някой от учениците на Св. Климент Охридски. Ако свещеник Методи Драгинов се бе помохамеданчил, никога нямаше да употреби заключението в летописа.
У Методи Драгинов ние виждаме не само велик родолюбец, но и първия възрожденски ратник за възвръщане бъдещото поколение на измъчените и насила помохамеданчени българи-мъченици. Той от дъното на своята душа е мразил страшните похитители на народността и вярата. Своите помохамеданчени еднородци той наричал “потурнаци”, защото чрез силата на ятагана те възприели една религия, която никога не са разбирали.
Из изследването “Българите мохамедани в Чепинско” на Герасим Н. Попов
Подбрала: Мария К. Чорбаджиева