Инфекциозно отделение е като Пожарната - без него не може!
Публикувано на 19 Apr 2002 16:21
Какво се случи след като в миналия брой на в. “Темпо” бе публикувана статията “Ще останем ли без Инфекциозно отделение?” за намеренията да бъде закрито единственото отделение за инфекциозни болести, обслужващо цялото население на двете общини Велинград и Ракитово? Своето категорично несъгласие изразиха десетки велинградчани, инициирана бе и подписка в защита на отделението. Ще изброим някои от мненията:
Първи в редакцията дойдоха сестри и санитарки от Инфекциозно отделение (ИО). Разбираемо е, че те се притесняват за съдбата на отделението повече от всички, защото там си изкарват хляба. Обща е болката им защо ще се разрушава нещо направено с огромен труд, за да се прави ново? Припомнят, че при скорошната акредитация на болницата ИО получи 2 звезди за период от 2 години: факт, който означава, че експертен орган като Висшата атестационна комисия е дал зелена улица за съществуване на отделението. Дори по време на самата атестация проф. Маркова изрично е подчертала, че показателят за използваемостта на леглата изобщо не се коментира за инфекциозните отделения. Защото всеки специалист знае, че в ИО е важен социалният, а не чисто икономическите показатели. Темата малко или много са болните от инфекциозни заболявания се оказва дълбока: заради беднотията мнозина се лекуват вкъщи; понякога лични лекари поемат лечение на свои пациенти в домашни условия; случва се болни със симптоми за ИО да лежат в други отделения. Сестрите се тревожат, че ако отидат в други отделения, колегите ще гледат на тях като натрапници (сега разпределението на парите по клинични пътеки вълнува и разделя всички) и първи ще пострадат при съкращения. Но тревогите им са и за пациентите, защото най-добре познават работата и грижите за инфекциозно болните.
Своята позиция дойде да изрази и д-р Евр.Максудова. Тя е специалист-педиатър, от няколко години е завеждаща ИО. Според нея през последните години болницата не е направила нужното, за да подготви свой специалист-инфекционист. Обучението е дълго и скъпо и без гаранции за бъдещето на ИО кандидатите са разколебани. Така се е стигнало до днешната ситуация: заради липсата на такъв специалист болницата не може да сключи договор със Здравната каса за клинична пътека за лечение на хепатит. Това означава, че ако отделението се запази, болните ще трябва да плащат от джоба си. Но алтернативи има, стига да има добра воля: болницата би могла да сключи договор със специалист и така да се пребори за пари от Здравната каса. Още повече, че това не би било прецедент, а практика - с такива договори сега работят няколко лекари, включително и пенсионери. А такова решение ще защити и интересите на пациентите, които няма да заплащат лечението.
Д-р Максудова постави няколко изключително тревожни въпроси: как ще се предвижват болните до Пазарджик, къде ще се поставя противобясна ваксина, как ще се посрещне евентуално хранително натравяне или епидемия през курортния сезон? Тя подчерта, че сред специалистите е общо убеждението за социалната функция на инфекциозните отделения и затова многократно е поставян въпросът те да получат държавна издръжка като отделенията за хемодиализа.
На 12 април в редакцията дойде д-р Бонка Попова, която има над 25 години трудов стаж начело на ИО, а името й се споменава с огромна благодарност и респект от стотици излекувани и спасени пациенти във Велинград и района. С нея бе медицинска сестра Сапунова, чийто 39 годишен трудов стаж е също в ИО. Не се борим за работа, а за доброто на хората от Велинград и района, казаха и двете. При сегашното безпаричие ако ИО бъде закрито, никога вече няма да го има, смята д-р Попова. Тя припомни тежките условия, в които се е работело в ИО, но и огромната отговорност и отличната квалификация на персонала. Навремето не питали колко болни има в отделението, а казвали “По-добре да нямате болни”. Инфекциозно отделение е като Пожарната, без него не може - категорична бе д-р Попова - не може Пожарната да се закрие, защото този месец не е имало много пожари. А разказът й за преодоляването на тежката водна епидемия и на хранително натравяне, от което преди години са пострадали всички почиващи в “Двореца”, потвърди нуждата от ИО. Д-р Попова припомни, че преди години от ИО е отделен един блок за Хирургично отделение (сега идеята е отново за сметка на ИО да се разширява ХО) и че е имало период, когато ИО е работело като филиал към Вътрешно отделение - вариант, който заслужава да бъде обмислен като задължително се запази отделната база и персонал на ИО.
В спомените на сестра Сапунова оживя историята на ИО. Негов създадел е един от най-почитаните лекари в Чепинското корито - д-р Дошкинов, а отделението първоначално се намира във Вескьовец на 4-ти км. След това се мести в стария Пионерски дом до читалището в Лъджене, по това време за болните се грижи и д-р Зисо Зисов. Тогава болничната кухня е в пансиона “Братя Маврикови”, но по няколко пъти всеки ден санитарка носи с канчета храна в ИО. Защо тогава никой не го затвори, защо не си и помисляхме за пари, а гледахме само как болният да оздравее, пита г-жа Сапунова. После отделението се мести в старото ХЕИ, през 1956 г. е построена болницата, а една година по-късно вече има ИО, в което работят д-р Дошкинов и д-р Чешитев. В началото условията са мизерни, лекарският кабинет е в коридора, в една от стаите има 17 легла за болни. Но се намират силни спонсори като “В. Сотиров” и Колофонния завод, прави се ремонт, оформят се отделни стаи, манипулационна и др. След като д-р Чешитев умира при катастрофа, ИО временно работи като филиал към ВО с 30 легла. Близо 50 години отделението е съществувало, много пъти са правени проверки от най-различни инстанции, но винаги е надделявал разумът, че такъв огромен район не може да бъде оставен без такова отделение. Нека д-р Савова не посяга на това, което хората с много ум и труд са създали през годините, каза г-жа Сапунова.
Нито едно от обажданията на читатели по телефона не подкрепи затварянето на ИО. Ще цитираме думите на учителката Иванка Джиева: Преди година и половина бях приета за лечение от хепатит и лично осъзнах необходимостта от ИО. Мисля, че то е изключително нужно. Вложени са много средства в ремонта, д-р Максудова е много отговорен човек, а лечението е крайно необходимо. В ИО има деца и много хора от района. При днешното финансово положение хората да бъдат изпращани в Пазарджик е просто невъзможно. Не бива заради икономически сметки хората да бъдат лишени от възможност за лечение във Велинград!
Оставяме темата и дискусията открита, очакваме още обаждания или писма. В следващия брой ще търсим становището на институции като ХЕИ и членовете на комисията по здравеопазване към Общинския съвет.
Като тема за размисъл ще посочим и случилото се в болницата в Пещера: там ИО е закрито и въпреки че гладът е само на 20 км от Пазарджик, месец след закриването се е наложило ИО отново да бъде открито със статута на сектор. Чуждият пример може да бъде поука. Ще бъде жалко, ако тази поука се вземе предвид едва тогава, когато ИО остане без добрата си база и персонал.
Елена Баева
Първи в редакцията дойдоха сестри и санитарки от Инфекциозно отделение (ИО). Разбираемо е, че те се притесняват за съдбата на отделението повече от всички, защото там си изкарват хляба. Обща е болката им защо ще се разрушава нещо направено с огромен труд, за да се прави ново? Припомнят, че при скорошната акредитация на болницата ИО получи 2 звезди за период от 2 години: факт, който означава, че експертен орган като Висшата атестационна комисия е дал зелена улица за съществуване на отделението. Дори по време на самата атестация проф. Маркова изрично е подчертала, че показателят за използваемостта на леглата изобщо не се коментира за инфекциозните отделения. Защото всеки специалист знае, че в ИО е важен социалният, а не чисто икономическите показатели. Темата малко или много са болните от инфекциозни заболявания се оказва дълбока: заради беднотията мнозина се лекуват вкъщи; понякога лични лекари поемат лечение на свои пациенти в домашни условия; случва се болни със симптоми за ИО да лежат в други отделения. Сестрите се тревожат, че ако отидат в други отделения, колегите ще гледат на тях като натрапници (сега разпределението на парите по клинични пътеки вълнува и разделя всички) и първи ще пострадат при съкращения. Но тревогите им са и за пациентите, защото най-добре познават работата и грижите за инфекциозно болните.
Своята позиция дойде да изрази и д-р Евр.Максудова. Тя е специалист-педиатър, от няколко години е завеждаща ИО. Според нея през последните години болницата не е направила нужното, за да подготви свой специалист-инфекционист. Обучението е дълго и скъпо и без гаранции за бъдещето на ИО кандидатите са разколебани. Така се е стигнало до днешната ситуация: заради липсата на такъв специалист болницата не може да сключи договор със Здравната каса за клинична пътека за лечение на хепатит. Това означава, че ако отделението се запази, болните ще трябва да плащат от джоба си. Но алтернативи има, стига да има добра воля: болницата би могла да сключи договор със специалист и така да се пребори за пари от Здравната каса. Още повече, че това не би било прецедент, а практика - с такива договори сега работят няколко лекари, включително и пенсионери. А такова решение ще защити и интересите на пациентите, които няма да заплащат лечението.
Д-р Максудова постави няколко изключително тревожни въпроси: как ще се предвижват болните до Пазарджик, къде ще се поставя противобясна ваксина, как ще се посрещне евентуално хранително натравяне или епидемия през курортния сезон? Тя подчерта, че сред специалистите е общо убеждението за социалната функция на инфекциозните отделения и затова многократно е поставян въпросът те да получат държавна издръжка като отделенията за хемодиализа.
На 12 април в редакцията дойде д-р Бонка Попова, която има над 25 години трудов стаж начело на ИО, а името й се споменава с огромна благодарност и респект от стотици излекувани и спасени пациенти във Велинград и района. С нея бе медицинска сестра Сапунова, чийто 39 годишен трудов стаж е също в ИО. Не се борим за работа, а за доброто на хората от Велинград и района, казаха и двете. При сегашното безпаричие ако ИО бъде закрито, никога вече няма да го има, смята д-р Попова. Тя припомни тежките условия, в които се е работело в ИО, но и огромната отговорност и отличната квалификация на персонала. Навремето не питали колко болни има в отделението, а казвали “По-добре да нямате болни”. Инфекциозно отделение е като Пожарната, без него не може - категорична бе д-р Попова - не може Пожарната да се закрие, защото този месец не е имало много пожари. А разказът й за преодоляването на тежката водна епидемия и на хранително натравяне, от което преди години са пострадали всички почиващи в “Двореца”, потвърди нуждата от ИО. Д-р Попова припомни, че преди години от ИО е отделен един блок за Хирургично отделение (сега идеята е отново за сметка на ИО да се разширява ХО) и че е имало период, когато ИО е работело като филиал към Вътрешно отделение - вариант, който заслужава да бъде обмислен като задължително се запази отделната база и персонал на ИО.
В спомените на сестра Сапунова оживя историята на ИО. Негов създадел е един от най-почитаните лекари в Чепинското корито - д-р Дошкинов, а отделението първоначално се намира във Вескьовец на 4-ти км. След това се мести в стария Пионерски дом до читалището в Лъджене, по това време за болните се грижи и д-р Зисо Зисов. Тогава болничната кухня е в пансиона “Братя Маврикови”, но по няколко пъти всеки ден санитарка носи с канчета храна в ИО. Защо тогава никой не го затвори, защо не си и помисляхме за пари, а гледахме само как болният да оздравее, пита г-жа Сапунова. После отделението се мести в старото ХЕИ, през 1956 г. е построена болницата, а една година по-късно вече има ИО, в което работят д-р Дошкинов и д-р Чешитев. В началото условията са мизерни, лекарският кабинет е в коридора, в една от стаите има 17 легла за болни. Но се намират силни спонсори като “В. Сотиров” и Колофонния завод, прави се ремонт, оформят се отделни стаи, манипулационна и др. След като д-р Чешитев умира при катастрофа, ИО временно работи като филиал към ВО с 30 легла. Близо 50 години отделението е съществувало, много пъти са правени проверки от най-различни инстанции, но винаги е надделявал разумът, че такъв огромен район не може да бъде оставен без такова отделение. Нека д-р Савова не посяга на това, което хората с много ум и труд са създали през годините, каза г-жа Сапунова.
Нито едно от обажданията на читатели по телефона не подкрепи затварянето на ИО. Ще цитираме думите на учителката Иванка Джиева: Преди година и половина бях приета за лечение от хепатит и лично осъзнах необходимостта от ИО. Мисля, че то е изключително нужно. Вложени са много средства в ремонта, д-р Максудова е много отговорен човек, а лечението е крайно необходимо. В ИО има деца и много хора от района. При днешното финансово положение хората да бъдат изпращани в Пазарджик е просто невъзможно. Не бива заради икономически сметки хората да бъдат лишени от възможност за лечение във Велинград!
Оставяме темата и дискусията открита, очакваме още обаждания или писма. В следващия брой ще търсим становището на институции като ХЕИ и членовете на комисията по здравеопазване към Общинския съвет.
Като тема за размисъл ще посочим и случилото се в болницата в Пещера: там ИО е закрито и въпреки че гладът е само на 20 км от Пазарджик, месец след закриването се е наложило ИО отново да бъде открито със статута на сектор. Чуждият пример може да бъде поука. Ще бъде жалко, ако тази поука се вземе предвид едва тогава, когато ИО остане без добрата си база и персонал.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023