

Сто години „Седмица на гората“ - от миналото към вечността
Публикувано на 08 Apr 2025 09:58
„Който е посадил поне едно дръвче,
не е миналъ напраздно живота си на земята“
С тази арабска поговорка започва издание №1 от поредицата „Популярна лесовъдка библиотека“ от преди точно един век (1925 г.), озаглавено „ПРАЗНИКЪ НА ЗАЛЕСЯВАНЕТО ВЪ УЧИЛИЩАТА“
с автор „учен-лесовъд І разред“ Тома Захариев - тогавашен главен инспектор по горите при Министерството на Земл. и Държ. Имоти. С публикацията си в това издание и последвалата я през същата година( №2/ 2025) „КАКЪ ДА УРЕДИМ ПРАЗНИКА НА ЗАЛЕСЯВАНЕТО ВЪ УЧИЛИЩАТА“ (и двете предназначени за учащата се младеж), може да се смята, че той е един от тези, които поставят началото на „Седмицата на гората“, възникнала именно като „Празник на залесяването“. Стогодишният юбилей е повод да се върнем към началото!
През м. декември на 1924 г. в предговора към първото издание, Тома Захариев пише: „Между многото въпроси, които изискват големи усилия и упорита планомерна работа от страна на всички близки до народа кръгове на нашата интелигенция за да се запази страната от катастрофи и да се повдигне общото благосъстояние, несъмнено и на видно място стои тоя за запасване на горите, спиране на обезлесяването и залесяване на обезлесените и пустеещи земи… Като първо и най-привлекателно начинание ние считаме и затова безрезервно възприемаме и най-горещо препоръчваме въвеждането и у нас, по примера на много от културните и във всяко отношение напреднали страни на така наречения „Празник на залесяването“ за учащата се младеж от всички родове училища“.
В резултат, през 1925 г. в приетия пореден (шести) Закон за горите е заложен текст, „учредяващ“ празник на залесяването на 12 април същата година. Този ден е било Благовещение и след тържествен молебен и обстойна реч за важността и значението на такъв празник за подобряване на горското дело на страната, произнесена от Тома Захариев, пред храма „Св. Александър Невски“ в София се засаждат фиданки в горските култури, създадени в покрайнините на столицата. ”Деньтъ 12. априлъ, 1925 г. ще остане паметенъ день въ историята на развитието на горското дЂло въ България“, пише Г. Петровъ в статията „Празникътъ на залесяването у насъ“ в кн.5/1925 г. на сп. Горски преглед . „С това у нас се туря началото на едно ново културно-просветно дело: насаждане у народа на любов към горите…“, посочва авторът.
В своя статия „Защо е въведенъ празника на залесяването“- сп. Горски преглед, кн.4/1927 г., инж. Д. Йорд. Загорчев пише, „Нека у нашето дете се възпита чрез училището и празника на залесяването любов към горите. Нека още в най-крехката му и впечатлителна възраст се събуди интерес към тях… Нека туризма, който развива обич към природата и Родината вземе гората под своя закрила. Нека учителството, със своя идеализъм при служене на Родината - опознае що е гората и възпита у децата това, което по-късно при възрастния гражданин не ще позволи да гледа на най-светия природен дар като на плячка… Нека всички, които са се посветили на служене на Отечеството и говорят за патриотизъм да съединят усилията си с нашите за спасяване на горите… Българският лесовъд, комуто се пада най-големия дял при изпълнението на дълг ще удвои и утрои енергията си, като се види подпомогнат от Обществото и ще бъде морално удовлетворен от съзнанието, е в своите усилия той не е сам и изолиран“.
Така, по данни на посочения автор, през първите 2 години, в които се провежда празника на залесяването (1925 и 1926 г.), са залесени 3 540 000 фиданки и са засети 228 кг. семена.
В „Празникътъ на залесяването“, сп. Горски преглед, кн.4/1927 г., В. Стоянов пише: „…ТрЂбва да се заработи съ голЂма жилавость и устремъ, за да се разбие коравата и дебела покривка на скования невежественъ духъ, който отъ день на день отваря все по-дълбоки и по-дълбоки смъртоносни рани въ живитЂ меса на горското стопанство…Прочее идеята за празникътъ на залесяването не трЂбва да се оставя да изстине. Напротивъ, нека се импулсира съ по-голЂма жаръ и енергия.”
И това се случва! През следващите години това мероприятие добива популярност и започва да се провежда в цялата страна. То се доразвива, като в дните преди провеждането му се изнасят беседи, пишат се листовки, в лесничействата се получават заявки от различни институции (училищата, войската, местните управи, читалищата…) за осигуряване на фиданки и терени за залесяване. М. Фетфаджиев в своята „ГоритЂ и празникътъ на залесяването“/1927 г. споделя: „Всеки, който съумее да спомогне да се роди вместо един клас два, вместо едно отсечено дърво да се засадят две и вместо литър мляко да се произведат два, ще допринесе за народа си много повече от всеки най-виден партизанин, който държи политически речи в селата!“
Идеята за празника еволюира през следващите години и пръв стажант-лесовъдът Георги Минков в статията му в сп. „Горски преглед“ - „За празника на залесяването (кн. 1-2, 1934 година) предлага „Празникът на залесяването“ да се превърне в „Седмица“. Идеята му е още лесовъдите от всички краища на страната да се ангажират с разяснителна дейност за значението на горите и на залесяването. Идеята е осъществена и първата „Седмица на гората“ е проведена от 15 до 22 април 1934 година, а за първи път , „Седмицата на гората“ е проведена по предварително утвърдена програма през 4-11 април 1937 година.
Следващите три години мероприятието добива известност и е съпроводено с тържествени и културни изяви с участието на редица видни представители на тогавашната интелигенция, а лесовъдската колегия е особено активна в пропагандата си за запазването и разумното използване на българските гори. Сбъдва се написаното от Г. Петров в „Следъ празника на залесяването“, бр.6/1925 г. на сп. Горски преглед: „Лесовъдът трябва чрез пресата, чрез публични беседи, чрез работа в училищата да разясни на Обществото, какво грамадно влияние имат горите за стопанско-икономическото повдигане на страната и защо трябва да се пазят и отглеждат“.
Преди избухването на Втората Световна Война (заради която „честването“ се прекратява за повече от 10 години), „Седмицата” е особено атрактивна и се провежда за най-дълъг период (в рамките на 1-14 април, 1940 година). Тогава лесовъдът Методи Милков пише в статията „Какво се цели със Седмицата на гората“ в сп. „Родопски лес“ - април, 1940 г. : „Делото на българските лесовъди е общодържавно и народно дело, затова в неговото изграждане трябва да се вложат не само усилията на специалистите, но и усилията на голяма част от нашия народ и интелигенция“.
През 1956 година събитието е възобновено като професионален празник на всички, които работят в сферата на горите и оттогава и до наши дни през първата седмица на м. април всяка година, хиляди българи от цялата страна засаждат хиляди и милиони декари гори и се наслаждават на спонтанното народно веселие по този повод.
В днешно време „Седмицата на гората“ е позагубила тази си масовост и популярност от миналото. Замислена повече като трудова и просветителска, днес тя е тачен професионален празник, провеждащ се всяка година през първата цяла седмица на м. април в средите на лесовъдите. За да се възвърне усещането за автентичност и истинската традиция, е нужно тази проява да е и своеобразна ежегодна равносметка от страна на горскостопанските структури! Да се информира своевременно, точно и детайлно Обществото за постиженията, но и за проблемите. И да се търсят професионални и оптимални (не политически и комерсиално угодни) решения на последните, предвид обществената чувствителност по отношение на този ценен природен, социален и все още наличен у нас феномен - гората! Опити в това отношение и с помощта на мас медиите и социалните мрежи се правят от ИАГ-МЗХ, Държавните горски преприятия, ЛТУ и Институт за гората-БАН през последните години. В духа на думите, изречени още през далечната 1937 година от учения-лесовъд Тома Захариев, вече директор на тогавашната Служба за горско-опитно дело (сега Институт за гората-БАН): „Нужно е всичко във и около гората да се върши със съзнанието, че се работи за народа и с народа, нищо без него, а още по-малко срещу него. Противното е отчуждаване на народа от горите и горското стопанство“.
По повод Юбилея и под мотото „ВЕК ОТ ВЕЧНОСТТА В СЪЗДАВАНЕ, ОПАЗВАНЕ И ГРИЖА“, нека да честитим празника на всички, които чувстват гората със сърцето си и таят надеждата, че тя ще пребъде! Честито и на тези колеги, отдали личния и професионалния си живот за святото дело в ИСТИНСКА служба на българската гора! Нека да празнуваме, но и да не забравяме и това, което пише инж. Д. Загоров още през 1927 г.: „Прочее, празникът на залесяването не е нито флирт, нито луксозна забава, а едно пълно с народовъзпитателен и стопански смисъл мероприятие от съдбоносно значение за бъдещето на страната и нацията ни“.
Важни са поуките от миналото, за да може да превърнем този изминал един век „Седмица на гората“ във вечност!
доц. д-р. Ангел Ат. Ферезлиев- ръководител на Научно-изследователската база и уредник в Регионалния център за историята на горите, горското стопанство и горскостопанската наука-Велинград, към Институт за гората-БАН
По повод Юбилейното честване на тазгодишната „Седмица на гората“, Регионалният център за историята на горите, горското стопанство и горскостопанската наука към Институт за гората-БАН осигурява свободен достъп до музейната сбирка, находяща се в гр. Велинград, бул. “Хан Аспарух“ №44 за периода от 07.04. до 11.04. 2025 г. от 14.30 до 16.30 ч. (входът е от централната пешеходна алея).