30 истории от 30 години
Публикувано на 29 Oct 2024 09:52
Статии за рудодобива и плановете за волфрамова мина край Велинград, за миналото и бъдещето на Клептуза, за проблемите на местните водоизточници и геотермалната енергия, краеведски проучвания за хора със значим принос в историята на Чепинско - всички тези и още много важни за града ни теми са застъпени в статиите, които г-н Мрамор Полежански е публикувал във вестник „Темпо“. Въпреки че е химик по образование, той с любов и усърдие проучва много документи и факти, свързани с историята на Чепинско. Не случайно избираме негов материал от 2016 г.: искаме в навечерието на Деня на будителите да припомним името напоборника, родолюбеца и будителя поп Топорчо. И да повдигнем отново (за кой ли път?!) въпроса при толкова много паметници и планове за такива във Велинград къде остава днешната ни памет за свещеник Илия Попатанасов Топорчев?
Дойде време да построим скромен паметник на големия българин поп Топорчо
На 23 август 2016 г. се навършиха 83 години от смъртта на свещеник Илия Попатанасов Топорчев - поп Топорчо - поборника, будителя и родолюбеца от Чепинското корито.
Кой е свещеник Илия Попатанасов - поп Топорчо? Основоположник на рода на поп Топорчо е дядо му Тоско Топорчев, роден 1770 г. и преселил се в с. Каменица в края на ХVIII, началото на ХIХ век от “долния шоплук“. Той е имал три деца: Атанас - свещеник, Петко и Груда. Баща на поп Топорчо е поп Атанас. Поп Атанас е имал трима сина: Илия, Павел и Георги. Най-големият от тях е свещеник Илия поп Атанасов - поп Топорчо.
Съгласно родословното дърво, съставено от Димитър Гълъбов и по-късно от Симеон Симеонов, поп Топорчо е роден през 1828 г. и е починал 1933 г. на 105 години. На паметника му при олтара на каменската църква “Света Троица“ е изписано от сина му Атанас, че е починал на 97 години. В Акта за умирането му № 31 от 23 август 1933 г., съставен от Стою Георгиев Ушев - кмет на с. Каменица и свидетели Димитър Николов Керин и Димитър Атанасов Узунов, е записано, че е умрял на 101 години. Най-голямото му дете Гина е твърдяла, че е починал на 105 години. В биографията му, написана от Асен Дамянов и издадена в 1966 г., пише, че поп Топорчо е казал на Асен Дамянов, че е запопен на 40 години.
В Държавен архив - Пазарджик (арх. фонд № 105К, опис 2, арх. единица 2) е запазена Справката от 1902 г., направена от поп Топорчо за състоянието на Каменската селска енория и Сборната справка за наличните черковни енории и състоянието им в Пещерското архирейство. От тези справки научаваме, че поп Топорчо е ръкоположен за свещеник на 29 май 1869 г., броят на еноряшите е 1950 души и каменската църква „Св. Троица“ е построена през 1818 г. Справката е подписана от поп Топорчо, каменският кмет Илия Стоев (Малинов) и черковните настоятели Атанас Петров Груюв, Георги Илинов и Ката Пухалева.
Тази дата за построяване на църквата посочва и Христо поп Константинов в пътеписа си “Чепино - едно българско краище в северо-западните разклонения на Родопските планини“. Тази дата е посочена за построяването на църквата и в Сведение от 1943 г. до Околийския управител, съставено и подписано от каменския кмет Никола Павлов Пендаров и секретаря на Общината Димитър Манов (арх. фонд № 14К, опис 1, арх. единица 509).
Образованието си Илия поп Атанасов получава при даскал Илин Ждраков в каменското килийно училище и в килийното училище в с. Якоруда - едно от най-добрите по онова време в Родопите, дължащо се на хаджи Никола Вардев и хаджи Стефан Вардев-Табака - първите пътуващи книжари в страната.
Учителствува в с. Каменица и участва в създаването към черквата на килийно училище, а по-късно е един от инициаторите за построяването на новото класно каменско училище.
Поп Топорчо се оженва за Велика Петкова Петакова. От брака си има четири дъщери и четирима синове. Чрез тях се сватосва с осем каменски рода - Малинови, Гугалови, Керини, Чорбови, Топорчеви, Караджови, Шуманови и Горанови, от които има над тридесет внуци и внучки. Той е обичал много децата и не е пропускал като срещне дете, да го почерпи с бонбон.
Природно интелигентен и получил добро образование за времето си, поп Топорчо в средата на 19-и век се превръща в религиозен, просветен и революционен водач на християнското население в Чепинско. Ръкоположен за свещеник от баща си - поп Атанас, той обслужва двете черкви в района - на с. Каменица и на с. Ракитово.
Още преди Априлското въстание установява контакти с революционното движение за освобождаването ни от османско робство. В м. октомври 1871 г. се среща с Васил Левски в Ръжанковия хан в Пазарджик. Голямо е приятелството му със свещеник Михаил Радулов - председател на Тайния революционен комитет в с. Голямо Белово и Петър Горанов - председател на Баташкия таен революционен комитет. Председател е на тайния революционен комитет за Априлското въстание на с. Каменица и войвода на въоръжена чета, защитаваща населението на Чепинско - християни и мюсюлмани, от хайтите през втората половина на 19-и век. Той е единственият председател на революционен комитет, който оказва помощ на батачани през Априлското въстание и това негово дело е отбелязано по подобаващ начин от батачани в музейната експозиция в гр. Батак. Изпраща въоръжена чета в помощ на батачани. Поддържа активна връзка с революционния комитет в с. Батак и в с. Голямо Белово. В паметта на рода му са се запазили притчи, че се е срещал с Васил Левски и Георги Бенковски. След смъртта на Апостола на свободата е отслужвал редовно панахиди за него.
Като реглигиозен и духовен пастир на каменчани, поп Топорчо е полагал големи грижи за живота, опазването и развитието на с. Каменица. Между него и мохамеданите от с. Баня е имало споразумение при неуспех на въстанието те да не разсипят с. Каменица. Обещанието е изпълнено и Каменица не е ограбена и опожарена.
По време на погрома на въстанието в Батак сваля жените и децата от селото в с. Голямо Белово. В книгата си от 1936 г. „Дейност на Големо Белово във въстанието от 1876 г.“ Констатин М. Радулов описва пристигането на каменските жени и деца начело с поп Топорчо в с. Голямо Белово. Цитирам: “В Чепино се научили, че Белово се освободило и укрепило и че главният войвода е бил там. Свещеник Илия от Каменица, едничко българско село в Чепино, събира 15-20 челяди каменци и ги води в Белово за спасение от помаците. Над пътя над Белово пуква пушка. Беловчани помислили, че помаците идат. Бият тревота. Гласът на Иван “ревалото“ известява на селото, че настъпва опасност, та всеки да си бъде на мястото. Очакват въоръжени врагове. Ала що да видят? Свещеникът Илия Тодоров (сгрешено е второто име) от с. Каменица, късичък, дебеличък като буре, накривил капа, нарамил пушка, води подир себе си, като квачка деца, жени старци - цяла олелия. Комитета прибрал в Белово по къщите децата и старците, а здравите мъже наредил по позициите.“ С останалите мъже организира охраната на с. Каменица срещу набезите на хайтите.
Поп Топорчо е бил човек реалист и не е допускал разхищения. Бай Димитър Керин ми разказа следната случка, станала в Мандиловата кръчма: “Била дълга и люта зима. Хранилката за добитъка свършила. Започнали са Великденските празници и пости. На един каменчанин му свършила хранилката за добитъка. Раздал прасенцата от свинята, но едно му останало. Няма с какво да го храни и то щяло да умре. Предлага да го заколи и да се изяде, но са пости и блажно не се яде. Тогава решават да питат поп Топорчо, дали е грехота да го изядат прасенцето. Било Велик четвъртък. Поп Топорчо им казва, че е грехота прасенцето да стане зян (да умре и да се хвърли). След неговата благословия прасенцето е заклано и на Разпети петък, след сутрешната църковна служба, то е изядено заедно с поп Топорчо на обяд в Мандиловата кръчма.“
След освобождението на България от турско робство продължава революционната си дейност, като подпомага ВМРО в Разложкия край. Бил е хванат от турските власти в Разлог по време на такава мисия. Успял е да ги убеди, че е по църковни дела. Но въпреки това са му опрели ятагана на врата и са го предупредили, че ако дойде пак в Разлог, жив няма да остане. След този случай при посещенията си в Якоруда е бил посрещан от якорудчани край селото, сменял е свещеническото облекло с такова на дърварин или кюмюрджия и с магаре е влизал в селото. Една от явките за среща с четниците от ВМРО е била някогашната “Вельова баня“, скътана във върбалаците между пътя за с. Якоруда и р. Луковица.
Участвува в покръстването на българомохамеданите от Чепинския край през 1913 г. и от с. Якоруда. Влиянието му сред тях е много голямо, което се засвидетелствува от поставеното условие от българомохамеданите на Якоруда, че те ще се покръстят, ако ги покръсти поп Топорчо.
Един от инициаторите е за построяването на каменското класно училище. Ползва познанството си с Георги Консулов и издейства да се отпуснат от Румелийското правителство в Пловдив средства за строителството му. То е умалено копие на “жълтото училище“ в Пловдив от онова време. Подкрепя Стойо Докумов и Яна Грънчарова за организирането на светско българско обучение на българомохамеданчетата от с. Баня и с. Лъжене.
Инициатор е на построяването на пътя Пазарджик - Варвара - Велинград по дефилето на р. Чепинска.
Земния си път свещеник Илия поп Атанасов - поп Топорчо, завършва на 23 август 1933 г. в 6 ч. 30 мин. в родния си дом с думите: “Василе, Георги, чакайте да си взема пищовите и да се кача на кобилата - идвам с вас.“
След смъртта му читалището на с. Каменица поставя въпроса за направата на паметник пред кмета на Каменица, председателя на църковното настоятелство, ГПК “Арапчал“, кредитна кооперация “Зора“, директора на прогимназията, председателя на училищното настоятелство и главния учител с писмо с изх. № 43/28.10.1933 г. Председател на читалището е Тодор Ямаков, а секретар - Атанас Ст. Попов. Изглежда е образуван комитет, тъй като има запазено писмо с изх. № 4/03.02.1934 г. с изброените по-горе лица и институции за заделяне на средства за построяването на паметник на поп Топорчо. Не е запазено кой е бил председател на този комитет, както и неговите членове. Известно е само, че секретар му е бил Тодор Ямаков. Въпреки положените усилия за построяването на паметник на този голям будител, просветител, религиозен водач и революционер, до реализиране на инициативата не се стига.
Предлагам да се създаде инициативен комитет, който да организира и направи паметник на този наш родолюбив съгражданин. В него би трябвало да се включат по право и задължение църквата “Света Троица“ в Каменица, НЧ “Васил Левски-1904г“, ОУ “Христо Ботев”, Общината и обществеността на града. Поп Топорчо заслужава да му бъде отдадена тази почит.
За съжаление, почти нищо материално не се е запазило от него до наши дни, освен няколко снимки и притчите за него, разказвани в родовете на наследниците му и бойните му другари.
Добре ще е да се построи скромен паметник на този голям поборник, будител и религиозен водач в онези тежки за нас българите дни.
Настоящето списване го извърших на основата на съществуващи писмени материали в Държавен архив-Пазарджик, Исторически музей-Велинград и по спомени и разкази на хората от рода му и като пряк наследник на поп Топорчо от дъщеря му Гина. Цитатите съм ги транслирал на съвременния български правопис и правоговор.
Мрамор Полежански, 2016
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023