Пътят е частно и по-едро земеделие

Публикувано на 21 Oct 2001 02:33

Атанас Бирников е един от големите производители на картофи и семена в региона, председател на основаната във Велинград Асоциация на българските картофопроизводители (АБК). По проблемите на отрасъла разговаряме дни преди 13 октомври, когато за втори път във Велинград ще се проведе Празник на картофите с участници и гости от цялата страна и чужбина. Организатори са АБК, Община велинград, Агенция за регионално развитие и Център за бизнес и информация - Велинград, съорганизатори са Юниън телевижан, ОП “Спортни имоти и плажове”, ОП “Пазари и тържища”. За празника помагат проект “заетост чрез подкрепа за бизнеса” на Министерството на труда и социалните грижи и Програмата на ООН за развитие.- Г-н Бирников, разговаряме в навечерието на втория Празник на картофите във Велинград. До празник ли им е на картофопроизводителите в региона? - Независимо, че е трудно, така е не само за картофопроизводителите, а като цяло за земеделието. Проблемите идват главно от финансовата необезпеченост. Това, че все още се намират сили за празник обаче идва да покаже, че у хората има потенциал за работа. Още повече, че на един такъв празник след тежката селскостопанска година хората се виждат, обменят опит, а и ще се проведе дебат по проблемите. Хич да няма човек настроение, иска ли да работи, трябва да участва и в такъв празник. За традиционната за региона култура - картофите, един такъв форум става задължителен и трябва да похвалим организаторите. - Кой е проблем номер едно за картофопроизводителите в момента? - Проблем номер едно е навременното кредитиране на производството. В последните 3 години фонд “Земеделие” отделя, макар и минимални, средства и субсидии за стокови кредити за производство на семена и картофи за консумация. Досега винаги решенията се взимат през януари и февруари, а през март се раздават субсидиите. Така производството не се осигурява навреме, за да се подготви за стопанската година. Проблем също е, че като цяло изоставаме в технологично отношение при отглеждането на картофите. Най-вече това се чувства при торенето - наблюдава се непрекъснато намаляване на почвеното плодородие, защото оборският тор преди години бе в достатъчни количества, но заради намаленото животновъдство сега не достига. А производителите нямат средства за доставка на изкуствени торове, за да компенсират липсата на най-важните елементи за отглеждане на картофите. Проблем за региона е дребното и разпокъсано картофопроизводство. Използват се много стари и изродени сортове картофи, които не могат да предложат добро качество на продукцията на пазара. Причината е, че дребните стопани нямат финансови възможности да купят нови и качествени семена. А през последните години се доставят и има семена с много добри и отлични качества, изпитани са в България и хората, които имат пари, могат да купуват. Проблемът може да се реши само със субсидиране и кредитиране на семепроизводството в подходящи региони. Сега стоковите кредити са с определен лимит - повече от 100 дка за семепроизводство не мога да взема, за картофопроизводство лимитът е 150 дка. Тези органичения са ненужни, не трябва да се ограничава този, които има възможност да работи повече. Дребното и разпокъсано производство не позволява навсякъде да се внедри техника. Специалисти от общината и региона са в дълг към картофопроизводителите, трябва да помогнат на дребните стопани - главно със съвети. - По време на миналогодишния Празник на картофите се заговори за стокова борса за картофи във Велинград, кметът обеща съдействие с общински терен. Има ли развитие по тази идея? - Идеята нямаше развитие главно по обективни причини. От началото на 2001 г. излязоха ред указания за създаване на сдружения на земеделските производители, включително на кортофопроизводителите. Във Велинград се създаде Асоциация на българските картофопроизводители, такива сдружения ще има на много места. В бъдеще според специалисти от Министерството на земеделието помощ няма да се оказва, ако няма сдружение. Тези сдружения обаче няма да са ТКЗС-та, напротив - целта е да се избегне колективната безотговорност. В сдружението всеки работи сам, носи отговорност за производството си, а организацията помага на производителите с ресурси. В страните от Европейския съюз процент от продукцията се реализира чрез подобни сдружения. Във Франция например договорената продукция се облага с данък, а недоговорената не се облага. Разбира се, има много време, докато нашите браншови сдружения заработят на такива принципи. Пътят ще е чрез едро земеделие и частна собственост. Само така ще се постигне качество - на Запад има райони, които са определени за семепроизводство и е забранено отглеждането на картофи за консумация. Предлаганото качество е много високо, а при нас става точно обратното: в нашия район качеството много се влоши и това се превръща в социален проблем, защото хората не могат да си продадат картофите, безработицата расте, доходите не могат да се повишават. Големите потребители на картофи не са сигурни в качеството, което предлага масовият производител. Най-доброто е да има предварителни договори между производител и потребител, които биха създали пълна сигурност. Тогава ще се произвежда това, което ще се изкупи като се спази доброто правило “Първо продай, после произвеждай”. Но това време още не е дошло. - Каква е вашата прогноза за цените, по които ще се изкупува тазгодишната реколта? - Говори се усилено, че по митниците са затегнали контрола и ако се внасят картофи, ще е регламентирано - с мита и такси, без компромиси. Сега за производителите цените на картофите са ниски, но може би за първи път ще има леко повишаване. Без внос няма да се мине, българските картофи не достигат за вътрешния пазар, но се надявам да се внася регламентирано и да не се ощетява българският производител. Ние все още прохождаме в частното земеделие, не сме достигнали такова технологично ниво, което да води до ниска себестойност на нашата продукция. Земеделието и в частност картофопроизводството задължително се нуждае от субсидиране, за да се поизведе евтина и качествена продукция, която масовият потребител да си купи без да му тежи на джоба. Това става само със субсидиране. - Вие, г-н Бирников, от доста години се занимавате с картофопроизводство. Ако днес при вас дойде някой и ви попита дали да се захване със същото, какво ще го посъветвате - да започва или да търси нещо по-лесно? - Ако това е млад човек, бих го посъветвал да се отдаде на земеделие. Може да е картофопроизводство, може да е друго подходящо за нашия регион - хмел, овощни насаждения, билки. Въпреки големите трудности, без земеделие на високо ниво и държавата няма да е развита. Нека се огледаме: няма европейска държава без развито на високо ниво земеделие. Навсякъде това е статегически отрасъл. Засега това нашите политици не са го разбрали. На общинско ниво са в дълг - трябва да набележат стратегия за резвитие на местното земеделие. Самата централна изпълнителна власт трябва да направи също стратегия и то съобразена с европейските изисквания. Ако ще влизаме в Европейския съюз, трябва да знаем какви пазари ще имаме - дали ще изнасяме например касис и малини, дали няма да забранят износ на картофи и т.н. Тогава ще бъде трудно да се пренастроим, но ще бъде и лесно, защото няма да произвеждаме самоцелно. Елена Баева

Велинград тел: 0876521487

Зелена светлина за археологическите проучвания на светилището над Клептуза

Публикувано на 11 Dec 2025 11:27

Светилището на бесите е върху поземлен имот в горска територия - публична държавна собственост. Имотът е разположен в над Клептуза във Велинград. Решението е в съответствие със Закона за горите, с който се допуска извършване на теренни проучвания и консервация в поземлен имот в горска територия - публична държавна собственост.
„Доживяхме, след цяла година старания. Хубав подарък за Коледа! Сега трябва да се справим в тригодишния срок със задачата.“, каза проф. Диана Гергова, която от години е ръководител на археологическите разкопки н