От години историците във велинградския музей се опитват да открият писмени доказателства за началото на музейното дело в нашия град и винаги са се сблъсквали с проблеми в намирането им. Но, както казва директорката на музея Снежана Велева, ”Когато човек много иска нещо, той го намира. Всичко е въпрос на време и постоянство.” И така с помощта на г-жа Марияна Керезова - специалист в Държавния архив в Пазарджик е открит един особено важен документ, в който четем: ”Въпросът за основаване на археологически музей при Дружеството (читалището - бел. авт.) ни е бил повдигнат в едно Общо събрание още на 26 август 1907 г. (протокол №10) от сегашния секретар на Дружеството Христо Масларов. На 14 септември 1909 г. наново е повдигнат въпросът за музея. В събранието се реши да се открие археологически музей при Дружеството ни. В същото събрание се избра за уредник Христо Масларов.
От основаването на музея до края на финансовата 1910 г. в музея ни има всичко 274 разни старини като монети, книги и други неща. Всички са подарени от разни хора. През течение на 1911 г. са постъпили всичко 17 разни предмети, тъй щото музеят ни до края на 1911г има всичко 291 разни предмети.
Основаването и откриването на музея ни е утвърдено от Министерството на Народното Просвещение с договор № 93 от 15.януари 1911 г.” Според този нов документ началото на музейното дело е доста преди създаването на сега познатия ни Исторически музей. За Историческия музей според директорката Снежана Велева също има неща за изясняване.
Например в “Историческа справка на къща музей “Вела Пеева” четем: ”Преди 9 септември по инициатива на учители-любители на старините и музейните ценности са създадени две музейни сбирки в село Чепино към читалище “Кирил и Методий” от Петър Попатанасов и в училището село Каменица от Христо Масларов, която сбирка е била унищожена при изгарянето на училището.”
Непосредствено след 9 септември 1944 г. в първия брой на в.”Чепинска правда” е поставена задачата за опазване на историческите ценности свързани с борбата против фашизма с цел създаването на музей на революционното движение в Чепинското корито. През следващата 1945 г. по инициатива на учителя Костадин Ланджов е създадена музейна сбирка в основното училище в Лъджене.
По решение на ГК на БКП се действа за откриването на експозиция за патрона на града-народната героиня Вела Пеева. С писмо 43000 от 28 август 1951 г. е изпратен списък до ОНС в Пазарджик за утвърждаване на музей от Комитета при Министерството на културата. Под № 19 е записана къща-музей Вела Пеева.”
Като имена за създаването на музея документът посочва завеждащ отдел “Просвета” къмГНС Велинград Елена Попова и учителят Костадин Ланджов. Историческият музей не притежава засега документите, посочени в “Историческата справка”, визиращи 1951 г., но има Решение № 435 на Изпълкома на ГНС на депутатите на трудещите се-Велинград, взето на 2 юли 1952 г. с протокол № 37: Относно обзавеждане кът на героинята Вела Пеева и намиране помещение за музейната сбирка. Дали е съвпадение, че първият документ посочва като начало на разговорите за музей датата 26 август 1907 г., а 44 години по-късно следващият такъв документ е с дата 28 август 1951 г.? Истината обаче както винаги е една, а именно: хората на нашия край винаги са съзнавали, че силата ни се крие в паметта, че бъдещето се предопределя от миналото, от предците ни. В този смисъл и отговорността ни е голяма, защото ние днес трябва не само да съхраним и предадем, но да направим съпричастни децата ни към опознаването и съхранието на това, което е било и на това, което е, за да сме силни с корените си.
Веска Божкова