Една незабравима екскурзия. Очакваха я с голямо нетърпение членовете на общинския Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) във Велинград. Председателят майор Костадин Златев бе набелязал маршрута с краен обект Велико Търново.
Потеглихме в ранното юлско утро. След живописния планински път в Родопите преминахме през полетата на равна Тракия. Малка почивка в Калофер, където разгледахме черквата с богата иконопис. Посетихме Националния музей “Христо Ботев”, където се съхраняват, опазват и експонират лични вещи, документи и материали, свързани с живота и делото на недостижимия поет и революционер, неговото семейство и съратниците му. Заслужено в родния град на Христо Ботев е издигнат негов паметник още през 1930 г.
Продължаваме пътуването към връх Шипка. Наши туристи се наеха да изкачат 894 стъпала до Паметника на свободата - монумент, построен на връх Свети Никола. Издигнат е във връзка с драматичните военни събития по време на Руско-турската освободителна война. Увековечава подвига на падналите за свободата на България при решаващата битка за изхода на войната през лятото на 1877 г. Част от парк-музей “Шипка”.
В подножието на върха се откроява с великолепието си храм-паметникът “Рождество Христово” - църквата в православния Шипченски манастир. Обявен е за паметник на културата от национално значение и е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Посветен е на героите от Руско-турската освободителна война 1877-78 г. В криптата се съхраняват костите на близо 9080 загинали руски и български войни.
Паметниците са за това да поддържат жива народната памет. Без минало няма бъдеще. Вечен поклон пред загиналите за свободата на България.
В долината на река Янтра край Габрово посетихме етнографския музей “Етъра”. С голям интерес разгледахме произведения на занаяти от близко и по-далечно минало.
На 5 км от Дряново се намира Дряновският манастир. Не можехме да не го посетим. Манастирската клисура има древна история. Следновековната обител “Св. Архангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян. През вековете е огнище на българска просвета и култура. Пазител е на българския дух по време на петвековното османско иго.
Отново сме на път. Само още малко и... среща с величествения град Търново - “Търново с черквите, Търново с белите куполи, с бистрата Янтра, прегърнала твоите нозе...” (Асен Разцветников). Великолепен миг!
След спокойната нощувка се въоръжихме с очаквания за нови емоционални преживявания. Спираме недалеко от подвижния мост. Отправяме се към Царевец - хълмът на славни български царе. Дворецът е построен от основателите на Втората българска държава Асен и Петър като обикновен феодален замък. Развил се през XII-XIV век в дворцов комплекс, ограден от крепостни стени и бойни кули.
Изкачваме се на най-високата част на хълма, където се издига Патриаршеският храм “Свето Възнесение Господне”. Археологически разкопки установявят, че Патриаршията е била самостоятелна крепост със стени, порти и кули. Дворецът и храмът са били разрушени при превземането на крепостта през 1393 г. от войските на султан Баязид I.
Всичко, до което се докоснахме и видяхме, мислено ни връща в ония далечни времена, когато България е имала смели и достойни царе и владетели - мъдри в решенията да надграждат, а не да рушат създаденото преди.
След разглеждането на архитектурния резерват Арбанаси потегляме по обратния път към града, който ни очаква. Чувстваме се бодри и емоционално заредени. Звучат стиховете на песен:
Шум и песни от Хисар се носят.
Руйно вино лей се кат вода.
Тази вечер Калоян пирува
чест и слава от победната война.
Мария Милова, секретар на СОСЗР - Велинград