На 17 юни във Велинград бяха тържествено отбелязани две годишнини: 200 години православен храм “Света Троица” в Каменица и 350 години от Летописа на поп Методий Драгинов.
В навечерието на Задушница в църквата “Света Троица” отец Антон Добрев и отец Стоил Лазаров отслужиха възпоменателна служба за всички свещеници от Чепинското корито, които през годините са служили в този храм. Припомнени бяха имената на всеки от църковните служители, благодарение на които най-старата десйтваща църквата в Западните Родопи е съхранила християнството в нашия край. На гроба на Илия Попатанасов - поп Топорчев в църковния двор бяха поднесени цветя от името на община Велинград и на Инициативния комитет за отбелязване на годишнините.
Честването в голямата зала на Народно читалище “Васил Левски-1904” започна с емоционално припомняне от страна на водещите Маргарита и Иван Гергеви на страшното робско време, което свещеник Методий Драгинов описва в своя Летопис. Това са черни и страшни страници от нашата история, които някои се опитват да омаловажат, но делото на Методий Драгинов заслужава поклон, каза в словото си кметът на община Велинград Костадин Коев. Сред гостите на събитието бяха още Димитър Димитров - секретар на националното ръководство на Дружба “Родина”, проф. Христо Матанов от Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Георги Пашов - председател на Дружеството за защита на Родопите, Емил Моллов - председател на Дружба “Родина” във Велинград, Гено Пеев - инициатор за възстановяване на храмовете “Св. Никола” в местността Никульова църква, “Св. Илия” на Елин връх и “Св. Георги” на връх Острец, дарители за издигането на християнския кръст на Елин връх, общински съветници. Поздравителен адрес изпрати народният представител и председател на ГЕРБ - Велинград Димитър Гечев.
Проф. Христо Матанов, който е сред изявените познавачи на българското Средновековие, каза, че годишнината от създаването на Летописа на поп Методий Драгинов поражда емоции за и против, защото личността на автора и Летописът все още са обект на жестока полемика сред научната общност - доста историци са побързали да обявят Летописа за фалшификат и да пренапишат историята на Чепинското корито. Той се постара да обори доводите против Летописа и Методий Драгинов точка по точка.
На аргумента, че Методий Драгинов не е реално съществуваща личност, защото в онзи период не съшествува система за фамилни имена с наставка -ов, проф. Матанов противопостави свой аргумент. В османо-турските данъчни регистри от 17. век няма фамилни имена, завършващи на -ов, но правилата на османската канцелария не важат да образованите българи, а образуването на фамилни имена с наставка -ов е утвърдена българска традиция.
Летописът не е запазен с оригинал, но такава е съдбата на много исторически съчинения, които са достигтнали до нас не в оригиналния си вид, а преразказани. Според Илия Тодоров Стефан Захариев, който включва препис на Летописа в своето “Описание на Пазарджишката кааза”, си е позволил да използва език не на 17., а на 19. век, но това не е основание да се отхвърли неговата достоверност.
Сред аргументите на учени османисти, включително проф. Вера Мутафчиева и холандския учен М. Кийл, е фактът, че името на Методий Драгинов не фигурира в османските регистри. Според проф. Матанов може да не е вписан поради ред причини - смърт, бягство и др., а и регистрите са се правили през дълъг период от 30-40 години.
Проф. Матанов отхвърли и аргумента на М. Кийл, че в нашите земи налагането на исляма е станало постепенно, а не е било еднократен акт с факлотологични данни, че в последните 40 години на 17. век има рязко увеличаване на броя на мюмюсланското население в Чепинското корито именно по данни на османските регистри.
Не трябва историческата истина да се извлича само от един източник, какъвто е османският данъчен регистър, подчерта проф. Матанов и припомни, че кодът на народността е фолклорът, а той безспорно е български. Професорът призова да не се вярва на спекулациите, че Методий Драгинов не е съществувал и Летописът е измислен от Стефан Захариев.
Българският фолклор, запазен през вековете, прозвуча в изпълненията на мъжката фолклорна група с ръководител Румен Влахов и дамския хор с ръководител Иван Пещерски към НЧ “Васил Левски-1904”, както и в музиката, песните и носиите на ансамбъла за автентичен фолклор към НЧ “Методий Драгинов” с ръководител Грета Кадьова.
На 20 юни църквата “Света Троица” отбеляза своя храмов празник Свети Дух с тържествено съслужение. А Исторически музей - Велинград ще продължи темата за 200-годишнината на православния храм с научна конференция и изложба през октомври 2016 г.
Елена Баева