“Който иска да върви след Мене,
нека се отрече от себе си и да вземе
кръста си и Ме последва” (Марк. 8:34)

Св. Кръст Господен винаги ни е приканвал да му се поклоним. Знаем ли какво значи той за нас, какво ни говори? Да се пробудим и застанем със съзнанието, че сме на Голгота под Кръста Христов. Да излезем от своето всекидневие и да си представим Този, Който бе разпнат на него. Но дали не сме станали притъпени в чувствата си и равнодушни към светостта му? Да погледнем към него всред своята работа, всред нашите залисии и удоволствия, всред нашите свади и разправии, всред нашите проблеми. Той се издига на най-високите места и стои по златокуполни храмове, в центъра на светия олтар, в най-светлите ъгли на нашия дом, на гърдите ни, като украса и пазител на гробовете на нашите близки. Някои минават край него без почит, но за нас вярващите той остава знак за спасение.
Кръстът сочи две посоки: към небето и към земята. Единият край е обърнат към Бога и всичко възвишено и духовно, а другият - към земята, където живеят човекът и животните и където всичко завършва със смърт. Той има още две посоки, с които Христос господ обгръща света. На такъв кръст бе разпнат Господ Иисус Христос, защото поиска да промени света. Любовта Божия заживяла на земята, но хората не я приели и най-жестоко я зачеркнали от живота с разпятие. Този знак станал символ на най-висока почит, докато преди служел само за поругание. Пред него се прекланят всички, повярвали в Христа. Него носят всички християни, радетели за човешка обич и милосърдие.
Христовият Кръст е велика чест за нас вярващите. Чрез страданията на него Иисус Христос седна отдясно на Бога Отца и Му се даде име по-високо от всички земни имена. Той претърпя страдания, за да се освободим от греховете. За да запази своята чест, човек изтърпява много неща, даже и смърт. Човек се жертва, за да запази името и достойнството си. На Голгота бе поругана саможертвата на Божия син и бе уязвено най-чистото и най-нежното всеотдайно сърце. Там бе прободена Неговата светост и доброта. Осъдена, поругана, разпната и погребана бе Правдата на света.
Грехът като смъртоносна зараза се шири в света и човек бърза да изживее греховните сладости, сякаш малко му остава да се наслаждава. И ето в тоя шемет на страсти и пороци да издигнем и ние Кръстът господен. Той зове, кани като мощна сирена давещите се в бурното житейско море да се върнат под неговата сянка в светия Божий храм. И всеки, който се преклони пред Спасителя, разбира, че “Кръстът е пазител на цялата вселена, Кръстът е украса на църквите, сила на владеещите, твърдина за вярващите, слава за ангелите и смърт за демоните” (Светилен).
На Голгота (на Кръста Христов) си дадоха среща Божията милост към озлочестеното в греха човечество с истината, за която с векове е копняла човешката душа. Там се целунаха правдата и мирът, за които също е жадувал, а и сега жадува светът. На кръста бе разрушена преградата, която векове наред разделяше небето и земята (Ефес. 2:14). Тук бе убита враждата (Ефес. 2:16) и бе въдворен мирът ( Ефес. 2:15).

Скъпи братя и сестри, велинградчани и гости на града ни,
Да издигнем във Велинград това животворно дърво, за да ни пази и закриля от зли обстоятелства, беди и злощастия, да ни дарува здраве и спасение и всичко най-добро.
Да бъдат благословени всички, които дарят средства за осъществяване на това богоугодно дело.
В храм “Успение Богородично” кв. Лъджене и в храм “Св. Георги” в кв.Чепино вече са поставени кутии за Вашите скромни дарения, за които предварително най-сърдечно благодарим!

Сдружение за развитие Западни Родопи - Велинград