Журналистиката като професия
Публикувано на 30 Nov 2004 09:07
В Професионалния учебен център към Бюрото по труда на 22 ноември се събраха ученици от горния курс на повечето от училищата в града. Големият интерес бе продиктуван от поредната представена тук професия - журналистиката и от гостенката - народната представителка от НДСВ Милена Милотинова. Г-жа Милотинова прие поканата на директора на Бюрото по труда Атанас Водев да разговаря с учениците за професията на журналиста и за своя опит, трупан на екрана на Българската национална телевизия. С нелеката задача да интервюират Милена Милотинова се справиха ученичките Вили, Вероника и Петя.
Журналистиката е една от най-интересните професии, тя беше много необходима в началото на промените и е не по-малко нужна сега, на прага на влизането ни в ЕС, каза М. Милотинова. Тя разказа как не е успяла да учи журналистика заради исканите преди 1989 г. препоръки, но и че не е нужно човек да е завършил точно това, за да бъде добър журналист. По-важното е желанието, широкия поглед към света, да бъде вътрешно балансиран и да държи на обективността. И не на последно място: в критична ситуация да умее да вземе решение за минути.
Благодарение на гостенката учениците надникнаха и в кухнята на телевизионните новини, които на екран изглеждат като лесна работа, но всъщност за тях работят минимум 50 човека. Стана дума за неизбежните за живото предаване гафове, които също изискват професионален рефлекс от страна на журналиста. БНТ е ковачница на кадри, вкючително и на политици, смята Милена Милотинова. Професия като тази дава много, но и краде от личното време; популярността също е нож с две остриета, обясни гостенката.
Обсъден бе и един все по-дискутиран въпрос: как да се реагира на оплюване от страна на жълта медия. Г-жа Милотинова съобщи, че самите сериозни медии търсят начин за създаване на регламент, защото жълтите вестници пречат и на гражданите, и на сериозните вестници. Затова Съюзът на издателите на всекидневници в България вече е написал етичен кодекс. Този кодекс е своеобразна саморегулация, не е правен под ничий диктат и точно това, че медиите сами са го създали и приели, е гаранция, че ще бъде спазван. За разлика от електронните медии, където се разпределя държавен ресурс (честоти) и затова има закон, в България няма закон за печата. Този факт според М. Милотинова доказва, че ние сме зряла демокрация. Етичният кодекс регламентира и това, че не бива да се злоупотребява с нещастието на хората, за да се правят сензационни репортажи. Тя се съгласи, че езикът на пресата е много “огрубял”, но причината е в желанието да се доближи до езика, на който говорят хората. Трябва да държим на хубавите български думи, но не споделям идеята на Емил Кошлуков за закон за езика, каза народната представителка, която е член на медийната комисия в парламента. Общата й оценка бе, че в момента нивото на българската журналистика е добро, че тук има по-голямо поле за изява в сравнение с чужбина и че сега е времето, когато има нужда от подготвени жураналисти.
От десетките световни личности, които е интервюирала, Милена Милотинова открои Борис Елцин като събеседник с най-цветист език, а като най-точен Шимон Перес - успял да даде 7 отговора на 7 нейни въпроса само за 2.40 мин.
В края на разговора г-жа Милотинова даде два съвета на тези, които харесват професията и имат желание да се занимават с нея. Първо, че журналистът трябва да може да задава всякакви въпроси. Второ, че в журналистиката практиката е майка на успеха и затова е най-ценно още като ученици да постажуват в медия, защото в хода на работата се учи най-много.
Елена Баева
Благодарение на гостенката учениците надникнаха и в кухнята на телевизионните новини, които на екран изглеждат като лесна работа, но всъщност за тях работят минимум 50 човека. Стана дума за неизбежните за живото предаване гафове, които също изискват професионален рефлекс от страна на журналиста. БНТ е ковачница на кадри, вкючително и на политици, смята Милена Милотинова. Професия като тази дава много, но и краде от личното време; популярността също е нож с две остриета, обясни гостенката.
Обсъден бе и един все по-дискутиран въпрос: как да се реагира на оплюване от страна на жълта медия. Г-жа Милотинова съобщи, че самите сериозни медии търсят начин за създаване на регламент, защото жълтите вестници пречат и на гражданите, и на сериозните вестници. Затова Съюзът на издателите на всекидневници в България вече е написал етичен кодекс. Този кодекс е своеобразна саморегулация, не е правен под ничий диктат и точно това, че медиите сами са го създали и приели, е гаранция, че ще бъде спазван. За разлика от електронните медии, където се разпределя държавен ресурс (честоти) и затова има закон, в България няма закон за печата. Този факт според М. Милотинова доказва, че ние сме зряла демокрация. Етичният кодекс регламентира и това, че не бива да се злоупотребява с нещастието на хората, за да се правят сензационни репортажи. Тя се съгласи, че езикът на пресата е много “огрубял”, но причината е в желанието да се доближи до езика, на който говорят хората. Трябва да държим на хубавите български думи, но не споделям идеята на Емил Кошлуков за закон за езика, каза народната представителка, която е член на медийната комисия в парламента. Общата й оценка бе, че в момента нивото на българската журналистика е добро, че тук има по-голямо поле за изява в сравнение с чужбина и че сега е времето, когато има нужда от подготвени жураналисти.
От десетките световни личности, които е интервюирала, Милена Милотинова открои Борис Елцин като събеседник с най-цветист език, а като най-точен Шимон Перес - успял да даде 7 отговора на 7 нейни въпроса само за 2.40 мин.
В края на разговора г-жа Милотинова даде два съвета на тези, които харесват професията и имат желание да се занимават с нея. Първо, че журналистът трябва да може да задава всякакви въпроси. Второ, че в журналистиката практиката е майка на успеха и затова е най-ценно още като ученици да постажуват в медия, защото в хода на работата се учи най-много.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023