“Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников се завръща на велинградска сцена в сценичен вариант на режисьора-актьор Мариус Донкин. С тази толкова българска пиеса Народно читалище “Отец Паисий-1893” ще отбележи 120 години от първата театрална постановка в Лъджене. Юбилеят ще честваме през май 2016 г., но репетициите на самодейците вече започнаха и между тях разговаряме с г-н Мариус Донкин:
- Г-н Донкин, след толкова години още ли сме в криворазбраната цивилизация?
- 120 години е достопочтена възраст, с която малко читалища в България могат да се похвалят - Свищов, Лом, Шумен... Когато се заражда чилищната едйност, една от първите изяви е “театрото”. За юбилея във Велинград избрахме “Криворазбраната цивилизация” - заглавието подсказва възможността да имаме и гражданска позиция за времето, в което живеем. Театърът и особено хората, които непрофесионално се занимават с него, имат право и дори са длъжни да изразяват социална позиция. В древна Гърция театралните състави са се ползвали с изключителни права, по време на война те са играли една вечер на едната войска, следващата вечер на другата и т.н. Надяваме се, като привърженици на традицията, да имаме подобни права и сега - не сме политически зависими, имаме право на свободни позиции.
“Криворазбраната цивилизация” извежда въпроса ние ли сме толкова калпави, та от времето на Д. Войников не сме мръднали или нашите класици са толкова гениални, че са предвидили бъдещето. Надявам се, че отговаряйки на този въпрос пред себе си, ще променим начина си на живот. С тази постановка ние имаме и предложение за решение, което ще споделим със зрителите. Спектакълът е сглобен, премиерата ще бъде през май догодина, а след това ще играем на Празниците на културата и на поредица от фестивали.
- С какво този юбилей ще бъде различен?
- 15 години работим заедно с читалище “Отец Паисий-1893” във Велинград и удовлетворението е голямо, защото колегите всеки път се радват на уважение тук и в страната. Няма спектакъл, който да не е получил по няколко награди от фестивали с национално и международно участие. Аз никога и никъде не ходя с тях на фестивали и конкурси, но съм чул високите оценки на театрални авторитети като проф. Надежда Сейкова, Виолета Гиндева, Иван Кондов, Юрий Ангелов, проф. Васил Стефанов и др. Няма и спектакъл, който да не си е “извадил” парите, които са изразходвани за неговото създаване, макар че театърът не бива да се измерва с пари. Най-ценното е, че от сцената хората даряват любов към изкуството и работят професионално.
Имам стара мечта и тя е старите спектакли да не падат от програмата - велинградският любителски театър да покаже, че през сезона има не едно представление, а репертоар. Затова ще възстановим пиесата “Оркестър “Титаник” на Христо Бойчев и още две комедии, а за самият юбилей има вариант програмата да бъде в няколко вечери.
Имам и амбицията да предложа на местни артисти предизвикателството на един много труден жанр в театър, който е за майстори - монодрамата. Театърът е колективно изкуство, но в монодрамата зрителят се превръща в партньор на артиста и така всяка вечер спектакълът е различен като емоция, философия, интелектуален багаж, изключително е приятно за актьора да се съобразява и да диша с друг ритъм. Във Варна аз правя международен фестивал на монодрамата, а във Велинград ми се иска да дам възможност на най-опитните и да видим докъде ще стигнем.
Към велинградския любителски театрален състав Мариус Донкин е отправил и още едно интересно предложение: да изиграят постановката “Безумна фамилия” заедно с известни професионални актьори, които веднага са откликнали и са дали съгласието си за участие на велинградска сцена. За нашите актьори това е голямо предизвикателство, но и голям шанс, а за публиката би било огромно удоволствие. Има какво да очакваме от предстоящия 120-ти юбилей на театъра!
Елена Баева