Известни са стотици примери на млади българи, които са успели да съчетаят своята активна спортна дейност с обучението си в различни американски университети. Разговаряме с две момичета, които са постигнали много в любимия си спорт - плуването и сега следват в САЩ, в Gгand Canyon University, гр. Финикс, щат Аризона. Вангелина Драганова е от Велинград, а Петя Димова е от Пловдив, двете са национални състезателки и рекордьорки в своите дисциплини.

- От колко години се занимавате с плуване? Вангелина: Започнах да се занимавам с плуване на 8 годишна възраст, т.е. вече 12 години. Петя: С плуване се занимавам от много малка, може би от 3-4. клас. Преди ходех и на тенис, и плуване, но плуването ме влечеше повече. В началото беше колкото да се науча да плувам, но после ме поканиха в отбора и стана по сериозно. - В кои клубове и при кои треньори сте били?
Вангелина: Единственият клуб, за който съм се състезавала и продължавам да се състезавам, е ПК “Белмекен” Велинград под ръководството на Йорданка Пенина и Велчо Клешков.
Петя: Аз съм от Пловдив и винаги съм се състезавала за ПК “Младост’91” (Пловдив) при треньора Ненко Джински. В последните 3 години тренирах във Велинград при Йорданка Пенина. Много научих от нея и си пролича на резултатите ми - истински професионалист.
- Кои са най-големите ви успехи в плуването?
Вангелина: Едни от най-големите ми успехи са националните ми рекорди на 50 метра бруст. Единият е за девойки старша възраст на 50-метров басейн, поставен на Балканиадата през 2011 г. А другият е за жени на 25-метров басейн, поставен на Европейското първенство в Шчечин (Полша), отново през 2011 г. Също така съм многократна национална шампионка на 50, 100 и 200 метра бруст. Участвала съм на международни турнири и Европейски първенства. През 2013 г. взех участие в Световното първенство по плувни спортове в Барселона.
Петя: Аз съм многократна републиканска шампионка, участвала съм на Балканиади, детски олимпиади и множество международни турнири. Най-силният стил ми е свободният - кроул. Участвам в дисциплините 100, 200 и 400 метра кроул. Плувам също така делфин и съчетано плуване.
- Как плуването помогна да ви приемат да следвате в САЩ? Каква специалност следвате?
Вангелина: Добрите резултати в основния ми стил -бруст и многобройните успехи са причината за приемането ми да уча и да се състезавам за университета в САЩ. Разбира се, и езикът е важен, но благодарение на плуването ме приеха със стипендия. Зависи и от учебното заведение, но се изисква от всеки университет да вземеш изпитите (тестовете) SAT, TOEFL. В моя университет може да се явиш на Berlitz и SAT. Моята специалност е “Финанси и икономика”.
Петя: Плуването ми помогна изключително много при кандидатстването ми в САЩ. Получих много добра спортна стипендия, която ми покрива почти всички разходи в университета. Когато си със спорт, не изискват от теб да имаш само шестици или както е в Америка - "А", но пак трябва да държиш определено академично ниво. Лично аз си смених специалността, в началото се записах като медицинска сестра, но е много трудно, има много практика и с моите тренировки е почти невъзможно, защото ние имаме състезания всяка седмица. Щях да закъсам много с училището, затова я смених с психология, за сега съм доволна, интересно е и не е толкова трудно - само, дето има много есета.
- Какви са основните разлики в обучението, тренировките и живота между България и САЩ?
Вангелина: Мога да кажа, че всичко в САЩ е организирано и обучението е съчетано много добре с тренировките. Имаме почти всяка седмица състезания с различни университети, което е много натоварващо. Положително нещо е, че има голяма конкуренция и всички плувци са много амбицирани. Лично на мен това ми дава стимул да подобрявам времената си и да нося, колкото се може повече точки за университета от състезанията.
Петя: Животът в Америка е много по-различен от нашия. Там цари пълна организация. Хората, ако се захванат за нещо, както например е при мене - с плуване, влагат много, само учат и плуват. Тренировките са много по-различни, там имаме 5 треньори или специалисти - един за техниката на плуването, друг да ти мери времето, двама снимат с камери - под и над водата и един е главен. Там те мотивират, казват ти как трябва да плуваш за отбора и да дадеш всичко от себе си. В България сме по-назад, имаме само един треньор и всеки си идва на тренировка, когато иска, няма такава мотивация и организация. При обучението е същата работа, самите професори те карат да учиш с желание. Там всеки гледа себе си и как да успее. Американците не излизат по кафенета или барове, само учат, работят и плуват, затова успяват.
Георги Дишлянов